Империя в черно и златно

Те се усмихваха открито и колегиумци отвръщаха на усмивките им, но някак притеснено. Всички знаеха, макар повечето да не се замисляха, че има и други раси между планините и Големия рид, на север и на изток. Но Равнините дълго време се бяха вглеждали в собствения си пъп, в собствените си проблеми — враждуващите градове-държави на мравкоидите, мълчаливите богомолкочовеци и молецоидите отшелници. Гражданите на Колегиум би трябвало да са по-бдителни, но истината бе, че делата на чуждоземците отвъд Равнините малко ги интересуваха. Знаеха, че в източен Хелерон хората въртят търговия с най-различни раси, които идват да търсят легендарните промишлени и занаятчийски стоки на бръмбарородните. Даваха си сметка, че присъствието на принц Салме Диен доказва съществуването на Федерацията, която се простираше на север отвъд Бариерния рид — непристъпната планинска верига, възпрепятстваща сериозно пътуванията в тази посока, — знаеха също, че нататък по Копринения път и отвъд морето се простират обширните и тайнствени Паешки земи, царства на несметно богатство и лукавост. Все повече разбираха, че източно от Хелерон, там, където до неотдавна имаше пръснати градове-държавици, сега се възправя обединена империя. Всеки сериозен търговец с интереси на изток се опитваше да грабне дял от все по-печелившия бизнес с империята. Протягаш ръка на тамошния народ и за нула време натрупваш богатство. Въпреки това множеството се размърда неспокойно, след като новодошлите отминаха нататък. Вездесъщото черно и златно, отсечената строева крачка, трудно контролираната енергия бяха нещо ново за тях. Достатъчно колегиумци имаха бизнес на изток, за да се знае, че осородните са войници, точно както и мравкородните са войници. Мнозина навярно бяха забелязали, че осоидите са

много

и че всичките носят усмивки, оръжие и униформа. Немалко дори бяха чували изказванията на един свой съгражданин, майстор Трудан май се казваше. И когато осородните атлети отминаха, едва след като им видяха гърба, хората започнаха да се споглеждат със съседите си и да се питат: „Ама ние наистина ли сме наясно с тая работа?“

Че не знаеше какво би мислила самата тя по въпроса, ако ръката на Стенуолд не тежеше върху рамото й и ако не беше присъствала на лекциите му. На уроците му по история, които не бяха като уроците по история на другите преподаватели, а далеч по-задълбочени и разностранни. Току-що отминалите атлети с великолепните униформи символизираха Империята на осите, а Стенуолд вече десет години предупреждаваше студентите си за заплахата, която тя представлява.

В нощта преди началото на Игрите цял Колегиум по традиция празнуваше. Таверните се изпълваха с мъже и жени, които обсъждаха достойнствата на чуждите и местните фаворити. Сключваха се шеговити облози с приятели и недотам обмислени облози с непознати. Стигаше се и до сбивания. В домовете на средната класа се организираха частни коктейли, а домакините се надпреварваха кои атлети и изпълнители да привлекат като гости.

Дуелистският отбор на Че трябваше да гостува във вилата на заможен зърнен магнат, макар за никого да не беше тайна, че отборът е поканен в своята целокупност единствено заради Тиниса, на която въпросният магнат беше хвърлил око. Партито не беше нищо особено. Домакинът беше успял да привлече група мухородни състезатели по бягане, които си тръгнаха още в края на първия час… и отнесоха със себе си част от сребърните лъжици. Освен тях почетен гост беше и миналогодишният шампион по поезия Пинсер, чиито епични стихове бяха провъзгласени за отлични от не особено обективните местни съдии, но неговата безличност и простовати маниери го правеха най-скучния и досаден събеседник на света. Партито сигурно щеше да свърши бързо и безславно, ако домакинът не беше подсигурил присъствието и на една от богомолкородните дуелистки. Жена с остри черти, светла кожа и руса коса. Ако се съдеше по изражението й, богомолкоидката не беше съвсем сигурна какво прави тук, затова пък несъмнено представляваше атракция. Заможните местни гости се тълпяха да погледнат отблизо този странен и безмилостен боец.

Всички домакини в града бяха направили и невъзможното да привлекат и някого от новодошлите осородни атлети, но всички се бяха провалили безславно. Осочовеците бяха минали под строй по Патианското шосе и оттам се бяха прибрали право в Академията, където Събранието ги беше настанило като свои гости. Градът жужеше от предположения и догадки и думата „осородни“ се чуваше често. Всички имаха въпроси за осоидите, които бързаха да зададат на познати и съседи, но изглежда, никой не можеше да им даде достоверни отговори.