Читаем Юлиан полностью

Приятелството ми с Орибазий е единственото ми близко приятелство, което съм имал; може би това се дължи на обстоятелството, че никога не съм имал семейство. Орибазий ми е и брат, и приятел, въпреки че не си приличаме по нрав. Той е скептик, вярва само на опита и единствено се интересува от материалния свят. Аз съм тъкмо обратното. Той поддържа равновесието ми. Или поне се опитва. Струва ми се обаче, че понякога и аз успявам да му дам представа за метафизичното. Почти четири години живяхме заедно, пътувахме заедно, учихме заедно. Дори за известно време имахме една и съща любовница, въпреки че това предизвика някои сътресения, тъй като за голяма моя изненада открих, че съм много ревнив. Никога не простих на антиохийката в Мацелум, че предпочете Гал пред мене. И все пак трябваше да й простя. В края на краищата Гал беше по-голям и по-красив от мене. Но въпреки това бях озлобен. Не си давах сметка в каква ярост мога да изпадна, докато отново не се озовах в съвсем същото положение. Един следобед дочух как в съседната стая Орибазий и общата ни любовница — една синеока девойка от Галия — се любят; чувах тежкото им дишане, скърцането на кожените каиши на леглото. Внезапно у мене пламна желание да убия и двамата. Тогава разбрах какво точно изпитваше Гал: яростта ми бе тъй буйна, че едва не изгубих съзнание. Но това трая само миг — веднага изпитах срам от ревността си.

През тези години Максим ме научи на много неща. Посвети ме в тайнствата. Благодарение на него можах да съзерцавам единния бог. Той беше идеалният учител. Противно на това, което се разправя, той не се опитваше да разпали някакви амбиции у мен. Никога не спорехме за това, че ще стана император. Тази тема беше забранена.



Приск:

Това просто не е вярно. Като съдя от известни неща, които Юлиан и Максим са ми казвали, заключавам, че е имало заговор да направят Юлиан император. Иначе нито Максим, нито Орибазий щяха да си губят времето с един незначителен член на императорското семейство, въпреки че приятелските чувства на Орибазий към Юлиан бяха искрени — доколкото могат да бъдат искрени отношенията на когото и да било с човек от императорски род.

Разказвали са ми поне за един сеанс, в който невидимите приятели на Максим го съветвали да разкрие на Юлиан, че е предопределен да стане император. Също така зная, че Созипатра и някои други магьосници бяха техни тайни поддръжници. Естествено, след като Юлиан се възкачи на престола, всички магьосници в Азия твърдяха, че са допринесли за неговия успех. Не разбирам защо Юлиан отрича това, което толкова много от нас знаят, че е било истина. Вероятно, за да не би и други да почнат да заговорничат срещу него по същия начин, както той бе заговорничил срещу Констанций.



Либаний: Думата „заговорничат“ е неподходяща тук, въпреки че, разбира се, Юлиан е неискрен в повествованието си. Съгласен съм с Приск, че Максим и Орибазий с нетърпение очакваха времето, когато техният приятел ще стане ако не август, то поне цезар. Също така съм абсолютно уверен, че Максим се е допитвал до забранени оракули и тям подобни. Преди няколко години Созипатра ми каза дословно следното: „Богинята Кибела винаги беше благосклонна към Юлиан и го каза изрично. Ние всички сме й много благодарни за помощта, която ни даде.“

Съмнявам се обаче да е имало политически заговор. И как би могло да има? Юлиан беше почти без пари. Охраняваше го стража, чийто началник беше лично подчинен на управителя Евсебий. Също така не вярвам по това време Юлиан да е желал принципата. Той се бе посветил на науките си. Дворът го плашеше. Никога в живота си не беше командувал дори един войник, нито в мирно време, нито на война. Как може той, тогава едва двадесетгодишен, да е мечтаел да стане император? Всъщност той именно е „мечтаел“ — това със сигурност знаем, — но едва ли е подготвял завземането на престола.

Юлиан Август

През лятото на 353 година Гал посети Пергам. За пръв път се срещнахме, откакто се бяхме разделили в Мацелум още като момчета. Заедно с префекта на града и местните първенци стоях пред сената и наблюдавах как Гал приема овациите на тълпата.

През петте години, откак не се бяхме виждали, аз бях станал млад мъж с напълно израснала брада. Но Гал си беше останал същият — красивият младеж, от когото всички се възхищаваха. Трябва да призная, че когато той ме прегърна и аз още веднъж видях отблизо тези добре познати сини очи, отново изпитах някогашното вълнение. Какво беше това чувство? Стопяване на волята, бих рекъл. Бях готов да направя каквото и да поискаше. Самото присъствие на Гал отнемаше силата ми.

— Приятно ни е да видим отново нашия любим и благороден брат. — Гал беше вече напълно възприел държането на цезар. Преди да успея да отговоря, той се обърна към владиката на Пергам: — Както научаваме, брат ни е истински стълб на правата вяра и черквата.

— Действително, цезарю, високоблагородният Юлиан е достоен син на светата черква.

Перейти на страницу:

Похожие книги

100 дней в кровавом аду. Будапешт — «дунайский Сталинград»?
100 дней в кровавом аду. Будапешт — «дунайский Сталинград»?

Зимой 1944/45 г. Красной Армии впервые в своей истории пришлось штурмовать крупный европейский город с миллионным населением — Будапешт.Этот штурм стал одним из самых продолжительных и кровопролитных сражений Второй мировой войны. Битва за венгерскую столицу, в результате которой из войны был выбит последний союзник Гитлера, длилась почти столько же, сколько бои в Сталинграде, а потери Красной Армии под Будапештом сопоставимы с потерями в Берлинской операции.С момента появления наших танков на окраинах венгерской столицы до завершения уличных боев прошло 102 дня. Для сравнения — Берлин был взят за две недели, а Вена — всего за шесть суток.Ожесточение боев и потери сторон при штурме Будапешта были так велики, что западные историки называют эту операцию «Сталинградом на берегах Дуная».Новая книга Андрея Васильченко — подробная хроника сражения, глубокий анализ соотношения сил и хода боевых действий. Впервые в отечественной литературе кровавый ад Будапешта, ставшего ареной беспощадной битвы на уничтожение, показан не только с советской стороны, но и со стороны противника.

Андрей Вячеславович Васильченко

История / Образование и наука
Чингисхан
Чингисхан

Роман В. Яна «Чингисхан» — это эпическое повествование о судьбе величайшего полководца в истории человечества, легендарного объединителя монголо-татарских племен и покорителя множества стран. Его называли повелителем страха… Не было силы, которая могла бы его остановить… Начался XIII век и кровавое солнце поднялось над землей. Орды монгольских племен двинулись на запад. Не было силы способной противостоять мощи этой армии во главе с Чингисханом. Он не щадил ни себя ни других. В письме, которое он послал в Самарканд, было всего шесть слов. Но ужас сковал защитников города, и они распахнули ворота перед завоевателем. Когда же пали могущественные государства Азии страшная угроза нависла над Русью...

Валентина Марковна Скляренко , Василий Григорьевич Ян , Василий Ян , Джон Мэн , Елена Семеновна Василевич , Роман Горбунов

Детская литература / История / Проза / Историческая проза / Советская классическая проза / Управление, подбор персонала / Финансы и бизнес