Юлиан

— Напълно подходяща компания — отвърна Еций спокойно. На входа той се спря. — Брат ти, цезарят, често се чуди защо не го посещаваш в Антиохия. Той намира, че дворцовият живот би ти дал… по-изискани обноски. Това са негови думи, не мои.

— Боя се, че не съм създаден за дворцов живот, дори в толкова блестящ двор като този на брат ми. Отблъсквам всички опити да ме научат на изтънчени обноски и ненавиждам тези, които се занимават с политика.

— И мъдро постъпваш, като се отвращаваш от политика.

— Отвращението ми е напълно искрено. Единствено желая да живея както сега, да уча.

— Учиш, за да станеш какъв?

— За да позная себе си. За какво друго?

— Да, наистина, за какво друго? — Еций се качи в колата. — Бъди много внимателен, благородни Юлиане. И помни: човек от царски род няма приятели. Никога.

— Благодаря ти, дяконе.

Еций си тръгна. Аз се върнах вкъщи. Орибазий ме чакаше.

— Чу ли всичко? — Това почти не беше въпрос. Между мене и Орибазий няма тайни. А и той поначало подслушва.

— Най-малкото, което може да се каже, е, че не сме били достатъчно предпазливи.

Кимнах с глава. Бях в мрачно настроение.

— Предполагам, че ще трябва да не виждам Максим, поне известно време.

— Можеш да му кажеш също да не говори навсякъде за прочутия си ученик.

Въздъхнах. Знаех, че Максим гледаше — дори и сега гледа — да извлича лична изгода от връзките си с мене. Монарсите бързо свикват с това. Мен не ми е неприятно. Дори се радвам, ако приятелите ми преуспяват покрай мен. Запомнил съм урока на Орибазий и не очаквам да ме обичат за черните ми очи. В края на краищата и аз не харесвам другите просто ей така, а само защото мога да науча нещо от тях. И тъй като нищо не е безплатно, всеки си плаща цената.

Повиках един секретар и му поръчах да пише на Максим да остане в Ефес до второ нареждане. Написах и бележка до владиката в Пергам, с която му съобщавах, че на литургията следната неделя аз ще прочета съответния откъс от Евангелието.

— Лицемер! — каза Орибазий, когато секретарят си излезе.

— По-добре дълголетен лицемер, отколкото мъртъв… какъв? — Често ми е трудно да завършвам епиграмите си. Или по-скоро започвам да пиша, без да съм помислил как ще завърша; лош навик.

— Мъртъв четец. Еций има голямо влияние върху Гал, нали?

— Така казват. Той е неговият изповедник. Но кой може да влияе на брат ми? — Без да се усетя, бях почнал да говоря шепнешком, защото Гал беше станал не по-малко подозрителен от Констанций. Шпионите му бяха навсякъде.

Струва ми се, че съпругата на Гал, Констанция, е виновна за рязката промяна в характера на Гал. Тя беше сестра на Констанций и намираше, че заговорите са нещо съвсем естествено за човешкия род. Никога не срещнах тази прочута дама, но са ми казвали, че била жестока като Гал и много по-умна. Тя също така беше и честолюбива, какъвто Гал не беше. Положението му на цезар на Изтока го задоволяваше напълно, но тя желаеше той да стане август и за да постигне това, направи заговор да убие собствения си брат. А колкото до Гал, все още не мога да си наложа да пиша за неговото властвуване.

Приск:

Но аз мога. Сигурно и ти можеш. Нали живееше в Антиохия, когато това малко зверче беше цезар?

Колкото и да е странно, Юлиан никога не ми е говорил за Гал, нито на мен, нито на когото и да било друг. Открай време си имах една теория — която донякъде се потвърждава от съчинението му, — че Юлиан е изпитвал неестествено влечение към брат си. Многократно споменава красотата му. Обикновено говори за него с оскърбен тон, както се говори за любим, който е пренебрегнал чувствата ти.

Жестокостта на Гал, очевидна за всички, му се струва непонятна. Юлиан беше наивен, както продължавам да се убеждавам непрестанно. (Извини ме, ако се повтарям, и го отдай на напредналата ми възраст.)

Всъщност от цялото семейство най-големи симпатии храня към Констанций. Той беше доста добър управник. Склонни сме да го подценяваме, защото не беше особено умен и защото неговата религиозна мания постоянно създаваше усложнения. Но той управляваше добре, въпреки че имаше да се справя с трудности, които можеха да превърнат всекиго в чудовище. Най-големите си грешки той направи с най-добри намерения — както например, когато провъзгласи Гал за цезар.

Показателно е, че Юлиан обвинява съпругата на Гал за терора, който той упражняваше. Винаги съм мислил, че и двамата са еднакво виновни. Но ти си преживял години, които трябва да са били ужасни, и несъмнено най-добре знаеш кой за какво е бил виновен.

Либаний: Да, зная. В началото всички възлагахме големи надежди на Гал. Още е прясно в паметта ми първото му явяване пред сената в Антиохия.

С какви надежди го очаквахме! Той наистина беше така красив, както ни го бяха описали, въпреки че него ден се бе изринал от жегата, както често се случва с руси хора в нашия зноен климат. Но макар че лицето му бе изпъстрено с петънца, той изглеждаше много добре. Имаше вид на човек, роден да управлява. Държа пред нас много изискано слово. След това моят стар приятел, владиката Мелеций, ме представи на него.