Избрана

— Неферет иска хората да мислят така, защото Афродита е имала видения за нея и за теб — наблегнах аз, — но Никс не е изоставила нито нея, нито теб.

— Защо помагаш на Зоуи, Афродита? И не ми разправяй какво чувство за хумор има Никс. Каква е истинската причина?

Афродита се усмихна подигравателно.

— Това си е моя работа, по дяволите.

Стиви Рей скочи и прекоси стаята толкова бързо, че движенията й приличаха на голямо неясно, размазано петно. Преди да мигна, тя вкопчи пръсти в гърлото на Афродита и притисна лице до нейното.

— Грешиш. Това е и моя работа, защото съм тук. Забрави ли, че ме покани?

— Пусни я, Стиви Рей. — Стараех се да говоря спокойно, но сърцето ми биеше като обезумяло. Стиви Рей изглеждаше опасна и доста луда.

— Знаеш, че никога не съм я харесвала, Зоуи. Хиляди пъти съм ти казвала, че тя е лоша и трябва да стоиш далеч от нея. Не знам защо да не й прекърша врата.

Започвах да се тревожа за изцъклените очи на Афродита и ярко зачервеното й лице. Тя се съпротивляваше, но това беше все едно малко дете да се опитва да се отскубне от хватката на грамаден и зъл възрастен човек. „Помогни ми да вразумя Стиви Рей“ — мълчаливо се помолих на богинята и се съсредоточих да призова силата на природните стихии. После чух думи, прошепнати в съзнанието ми, и бързо ги повторих.

— Не трябва да прекършваш врата й, защото не си чудовище.

Стиви Рей не пусна Афродита, но обърна глава и ме погледна.

— Откъде знаеш?

Не се поколебах.

— Защото вярвам в нашата богиня и в онази част от теб, която все още е моята най-добра приятелка.

Тя най-после пусна Афродита, която започна да кашля и да масажира врата си.

— Извини й се — заповядах аз.

Червените й очи ме пронизаха, но аз вдигнах брадичка и отвърнах на погледа й.

— Извини й се.

— Няма! Съжалявам — отвърна Стиви Рей и с нормална бързина се върна на креслото.

— Никс е надарила Афродита с връзка със земята — обявих аз и Стиви Рей врътна глава, сякаш й бях зашлевила плесница, — ето защо, като нападаш нея, ти всъщност нападаш Никс.

— Никс й е позволила да заеме мястото ми!

— Не. Никс й позволява да ти помогне. Не мога да се справя сама, Стиви Рей. Не мога да кажа на нашите приятели за теб, защото е въпрос на време Неферет да разбере всичко, което те знаят. И въпреки че не съм сигурна за много неща, твърдо вярвам, че Неферет е станала лоша. Оставаме само ние срещу могъщата Висша жрица. Афродита е единственият новак, освен мен, чиито мисли Неферет не може да чете. Нуждаем се от помощта й.

Стиви Рей присви очи и се вторачи в Афродита, която все още масажираше врата си и дишаше учестено.

— И все пак искам да знам защо ще си прави труда да ни помага. Тя никога не ни е харесвала. Афродита е лъжкиня, използвачка и абсолютна кучка.

— Изкупление — промълви Афродита.

— Какво? — попита Стиви Рей.

Афродита се втренчи гневно в нея. Гласът й беше дрезгав, но определено се съвземаше и вече не беше уплашена, а ядосана.

— Какъв ти е проблемът? Твърде голяма ли е тази дума за теб? И-З-К-У-П-Л-Е-Н-И-Е. Означава, че трябва да изкупя вината си за нещо, което съм направила. Всъщност за много неща. Затова трябва да изпълня волята на Никс. — Тя млъкна, прокашля се и направи гримаса от болка. — И на мен не ми харесва. И между другото все още миришеш лошо и кънтри дрехите ти са тъпи.

— Афродита отговори на въпроса ти — намесих се аз. — Можеше да се държи по-учтиво, но ти се опита да я удушиш. Извини й се. — Вгледах се съсредоточено в Стиви Рей и безмълвно призовах енергията на духа в себе си. Стиви Рей трепна и най-после отмести поглед встрани.

— Извинявай — измънка тя.

— Не те чух — рече Афродита.

— Няма да се справя, ако двете се държите като големи бебета! — скастрих ги аз. — Стиви Рей, извини й се като нормален човек, а не като разглезено дете.

— Извинявай — повтори Стиви Рей и се намръщи на Афродита.

— Добре. Трябва да сключим примирие. Не мога да се страхувам, че ако се обърна, вие двете няма да се избиете.

Тя не може да ме убие. — Стиви Рей грозно изкриви устни.

— Защото вече си мъртва, или защото не искам да се приближа до смрадта ти, за да сритам кльощавия ти задник? — с отвратително мил глас попита Афродита.

— Точно това имам предвид! — извиках аз. — Престанете! Ако не можем да се спогаждаме, как ще намерим начин да се преборим с Неферет и да оправим Стиви Рей?

— Трябва да се преборим с Неферет? — учуди се Афродита.

— Защо трябва да се преборим с нея? — попита и Стиви Рей.

— Защото е зла, да й го начукам! — изкрещях аз.

— Ти каза „да й го начукам“ — отбеляза Стиви Рей.

— Да, и не я порази мълния, нито се разтопи! — радостно добави Афродита.

— Не ти прилича да говориш така, Зи — укори ме Стиви Рей.

Не можах да не й се усмихна. Тя изведнъж заприлича на предишната Стиви Рей и аз почувствах огромен прилив на надежда. Оставаше само да я свържа с…

— Точно така! — развълнувано се провикнах аз и се наведох напред.

— Кое, за псуването ти ли? — попита Стиви Рей. — Не мисля така, Зи. Наистина не ти отива.

— Мисля, че ти беше права, когато каза, че нямаш душа, Стиви Рей. Или поне част от нея ти липсва.