Избрана

— Аз живея тук. Влез.

Този път Стиви Рей прекрачи прага безпроблемно. Заизкачва се по стълбите и ме настигна, когато явно осъзна, че е чула гласа на Афродита. Видях как лицето й се промени от безизразно в опасно и очите й се присвиха.

— Довела си ме в нейния дом! — Стиви Рей говореше на мен, но гледаше Афродита.

— Да, и обяснението е лесно. — Реших да я хвана, ако побегне, но после си спомних колко нечовешки силна е станала и започнах да се съсредоточавам, и да се питам дали мога да използвам връзката си с вятъра, който да затвори вратата, преди тя да избяга.

— Как ще ми го обясниш? Знаеш, че мразя Афродита. — Стиви Рей ме погледна. — Аз умирам и сега тя е твоя приятелка?

Тъкмо си отварях устата да я уверя, че Афродита и аз не сме точно приятелки, когато надменният глас на Афродита ме прекъсна.

— Разсъждавай реално. Зоуи и аз не сме приятелки. Твоята малка група от интелектуални изроди все още е непокътната. Единствената причина да се забъркам във всичко това е, защото Никс има абсолютно странно чувство за хумор. Ето защо влизай или върви по дяволите. Не ми пука… — Гласът й постепенно заглъхна, докато Афродита се връщаше в апартамента.

— Имаш ли ми доверие? — попитах аз.

Стиви Рей се втренчи в мен, дълго ме гледа и накрая отвърна:

— Да.

— Тогава ела. — Продължих нагоре по стълбите и тя без желание ме последва.

Афродита се беше разположила на дивана и се преструваше, че гледа MTV. Влязохме в стаята и тя сбърчи нос.

— Каква е тази противна миризма? Мирише на умряло… — Афродита вдигна глава, видя Стиви Рей и очите й се отвориха широко. — Няма значение. — Тя посочи към задната част на апартамента. — Банята е там.

Дадох на Стиви Рей чантата си.

— Отиди да се изкъпеш. След това ще говорим.

— Първо кръвта.

— Влез в банята и ще ти донеса едно пликче.

Стиви Рей продължаваше да гледа гневно Афродита, която се бе втренчила в телевизора.

— Донеси две — изсъска тя и без да пророни нито дума повече, излезе от стаята. Наблюдавах я как върви по коридора със странна хищническа походка.

— Отблъскваща, гнусна и абсолютно обезпокоителна — прошепна Афродита. Не можа ли да ме предупредиш?

— Опитах се. Ти мислеше, че знаеш всичко. Не си ли спомняш? — Забързах към кухнята и извадих пликчетата с кръвта. — Освен това каза, че ще бъдеш мила.

Почуках на затворената врата на банята. Стиви Рей не отговори, затова бавно бутнах вратата и надникнах вътре. Тя стоеше в средата на хубавата баня, държеше дънките, тениската и ботушите си и ги гледаше. Беше се извърнала встрани и не можех да бъда сигурна, но ми се стори, че плаче.

— Донесох кръвта.

Стиви Рей се стресна, потърка с ръка лицето си, хвърли дрехите и ботушите върху мраморния плот до умивалника и протегна ръка за пликчетата. Дадох й ги заедно с ножиците, които взех от кухнята.

— Нуждаеш ли се от помощ, за да намериш каквото ти трябва?

Тя поклати глава и без да ме поглежда, попита:

— Какво чакаш? Любопитна си как изглеждам гола или искаш глътка кръв?

— Не. — Говорех нормално и спокойно и отказвах да се ядосам, макар че Стиви Рей очевидно ме провокираше. — Ще бъда във всекидневната. Остави старите си дрехи в коридора и аз ще ги изхвърля — отвърнах и затворих плътно вратата на банята след себе си.

Афродита поклати глава.

— И ти си мислиш, че ще я оправиш?

— Говори по-тихо — прошепнах и се отпуснах в другия край на дивана. — Не мисля, че сама ще я оправя, а заедно с теб и Никс.

Тя потрепери.

— Мирише лошо и изглежда отблъскващо. И двете го знаем. Само казвам, че е гнусна.

— Не го споменавай пред нея.

— Ще отбележа, че това момиче не ми се вижда безопасно. — Афродита вдигна ръка, сякаш полагаше клетва. — Имам три думи за нея бомба със закъснител. Мисля, че ще уплаши твоите интелектуални изроди.

— Много те моля, престани да ги наричаш така. — Боже, колко изтощена бях.

— Интелектуалци сте.

— Какво? — Нямах представа за какво говори.

— Понякога в събота и неделя цялата ти тайфа се събирате да гледате филмови маратони на „Междузвездни войни“ и „Властелинът на пръстените“

— Е и?

Тя мелодраматично завъртя очи.

— Фактът, че гледате научнофантастични и фентъзи филми, доказва мисълта ми. Вие определено сте интелектуални изроди.

Чух, че вратата на банята се отвори и затвори, и не си направих труда да обясня на Афродита, че знам колко интелектуални са тези филми, но интелектуалното може да бъде и забавно, особено когато бъбриш глупост с приятелите си, ядеш пуканки и се прехласваш колко готини са Анакин Скайуокър и Араюри (аз лично харесвам Леголас, но Близначките твърдят, че и той е гей. Деймиън, разбира се, го обожава). Взех торбата с боклуците под умивалника в кухнята и натъпках вътре отвратителните дрехи на Стиви Рей. Завързах я, отворих вратата на апартамента и я хвърлих по стълбите.

— Жестоко — отбеляза Афродита. Отпуснах се на дивана, без да й обръщам внимание, и се вторачих в телевизора, без всъщност да виждам нещо.

— Няма ли да говорим за чудовището? — Афродита посочи с брадичка към банята.

— Стиви Рей не е чудовище.

— Мирише като чудовище.

— Ще говорим за нея, щом дойде при нас.

Тринадесета глава