Избрана

Отказах да клюкарствам с Афродита за Стиви Рей и отново се втренчих в телевизора, но не ме свърташе на едно място. След малко станах, смъкнах капаците на прозорците и дръпнах тежките завеси. Това не ми отне много време, затова отидох в кухнята и започнах да преравям бюфетите. Вече бях забелязала, че в хладилника има шест минерални води, две бутилки бяло вино и няколко парчета от онова скъпо вносно сирене, което мирише на крака. Имаше и няколко пакета месо, риба и кубчета лед. Бюфетите бяха пълни с храни за богаташи — вносни консерви с риба, пушени стриди (гнус) и други странни видове месо, туршии и дълги кутии с нещо на име „водни бисквити“ Нямаше нито една обикновена бира.

— Ще трябва да отидем до магазина.

— Ако успееш да заключиш в спалнята Смрадливката, трябва само да влезеш в сметката на родителите ми в интернет за „Пети Фудс“ Щракни върху каквото искаш да купиш. Те ще го донесат и ще приспаднат парите от сметката на родителите ми.

— Няма ли да се ядосат, като видят сметката?

— Няма дори да забележат. Банката изплаща парите директно. Нищо особено.

— Сериозно?

Бях изумена, че има хора, които живеят по този начин.

Вие наистина сте богати.

Афродита повдигна рамене.

— Да. И какво от това?

В същия миг Стиви Рей се прокашля и Афродита и аз подскочихме. Сърцето ми трепна, като я видях. Късата й руса коса беше мокра и висеше около лицето й в познатите къдрици. Очите й все още бяха обагрени в червено и лицето й беше слабо и бледо, но чисто. Дрехите й бяха широки, ала тя отново приличаше на предишната Стиви Рей.

— Здравей — тихо казах аз. По-добре ли се чувстваш?

Тя кимна, въпреки че очевидно й беше неудобно.

— И миришеш по-приятно — подхвърли Афродита.

Стрелнах я с гневен поглед.

— Какво? Не казах нищо лошо.

Въздъхнах и я погледнах така, сякаш исках да кажа: „Не ми помагаш!“

— Е, да поговорим какъв план да измислим. — Въпросът ми беше реторичен, но Афродита веднага се обади.

— Какво по-точно планираме? Знам, че проблемите на Стиви Рей са особени, но не съм сигурна какво мислите, че можем да направим по въпроса. Тя е мъртва. Или нежива. — Афродита погледна Стиви Рей. — Не се заяждам, но…

— Не се заяждаш — прекъсна я Стиви Рей. — Това е истината. Но не се преструвай, че сега те е грижа за чувствата ми повече, отколкото преди да умра.

— Само се опитвам да се държа добре — троснато отвърна Афродита.

— Постарай се повече рекох аз и после се обърнах към Стиви Рей. — Седни. — Тя се настани на пухкавото кожено кресло до дивана, а аз седнах на дивана и се помъчих да не обръщам внимание на главоболието си. — Добре, ето какво знам — продължих аз и започнах да отброявам на пръсти. — Първо, Стиви Рей вече не трябва да живее с възрастни вампири и това означава, че е завършила Промяната. — Афродита отвори уста да каже нещо и аз заговорих по-бързо. Второ, тя трябва да пие кръв, дори по-често от нормалните възрастни вампири. Знаете ли дали възрастните вампири полудяват, ако не пият редовно кръв?

— По социология за напреднали вампири учихме, че възрастните трябва да пият кръв редовно, за да са здрави — психически и физически. — Афродита повдигна рамене. — Неферет ни преподава, но не е споменавала, че вампирите може да полудеят, ако не пият кръв. Може би ще ни го кажат едва след като завършим Промяната.

— Не знаех за такова нещо, докато не умрях — обади се Стиви Рей.

— Кръвта на всеки бозайник ли могат да пият, или трябва да бъде човешка?

— Човешка — в един глас отговориха Стиви Рей и Афродита.

— Добре. Освен че трябва да пие кръв и не е необходимо да бъде с възрастни вампири, Стиви Рей не може да влезе в нечий дом, без да е поканена.

— От човек, който живее там — добави Стиви Рей, — но това не е голям проблем.

— Какво искаш да кажеш?

Тя насочи червените си очи към мен.

— Мога да накарам хората да правят неща, които не искат.

Едва се сдържах да не потреперя.

— Не е за чудене — рече Афродита. — Множество възрастни вампири имат силен характер и могат да бъдат много убедителни. Това е една от причините хората да се страхуват толкова много от нас. Ти би трябвало да го знаеш, Зоуи.

— Какво?

Афродита повдигна едната си вежда.

— Ти си Обвързана с човешкото си гадже. Трудно ли ти беше да го убедиш да ти позволи да смукнеш малко от кръвта му? — Тя млъкна и се усмихна дяволито.

— Това също е общото между Стиви Рей и Променените вампири. Но вампирите не трябва да бъдат поканени в дома на човека, нали?

— Не съм чувала такова нещо — отвърна Афродита.

— Това е така, защото нямам душа — безизразно каза Стиви Рей.

— Имаш душа — машинално възразих аз.

— Грешиш. Аз умрях и Неферет измисли начин да върне тялото ми, но не ми върна човечността. Душата ми е мъртва.

Не исках дори да си помислям, че това е възможно, и отворих уста да споря, но Афродита ме изпревари.

— Има логика. Затова не можеш да влезеш в нечий дом, без да те поканят. Вероятно слънцето може да те изгори. Нямаш ли душа, не можеш да издържиш на светлината.

— Откъде знаеш? — попита Стиви Рей.

— Имам видения. Забрави ли?

— Мислех, че Никс те е изоставила и ти е отнела виденията.