Изгубена завинаги

- Териса? - попитах го аз.

походката й е съвършена. Спомням си записите от охра­

Уин поклати глава:

нителната камера, когато забелязах, че Кари има същата

- Отишла си е.

съвършена и уверена походка.

Отново.

Териса е в компанията на три чернокожи жени, об­

лечени в пъстри носии. Едната ме забелязва и прошепва

нещо. Териса се обръща, любопитна да види кой е. Когато

погледът й се спира върху мен, лицето й грейва. Предпо­

лагам, че моето също. Тя пуска кошницата от ръката си и

Т Р И Й С Е Т И Д Е В Е Т А Г Л А В А

се втурва към мен. Не проявява никакво колебание. Тичам

насреща й. Териса обвива ръце около мен и ме придърпва

към себе си.

- Боже, колко ми липсваше! - възкликва тя.

В отговор аз я прегръщам. И толкоз. Не ми се ще да го­

ПРОВИНЦИЯ КАБИНДА

воря. Още не. Иска ми се да се разтопя в прегръдките й. Да

АНГОЛА, АФРИКА

потъна и да остана завинаги в тях. Дълбоко в себе си знам,

ТРИ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО

че мястото ми е тук, до нея, и поне за няколко секунди аз

желая и имам нужда от този покой.

Пътуваме в пикапа повече от осем часа през най-шанта­

Накрая питам:

вия терен, който съм срещал. През последните шест часа не

- Къде е Кари?

съм виждал жива душа, нито постройка. И преди това съм

Тя ме хваща за ръка и ме повежда към края на поляната.

пътувал надалеч, но това тук е далеч, повдигнато на десета

Посочва към полето, където виждам една по-малка поляна.

степен.

На стотина метра от нас е Кари - тя седи в компанията на

Когато стигаме до бараката, шофьорът спира и изключ­

две чернокожи нейни връстници. И трите са заети с нещо.

ва двигателя. Отваря ми вратата и ми подава раницата. По­

Не виждам с какво. Или берат, или чистят събраното. Чер-

сочва ми пътеката, по която трябва да тръгна. Казва ми, че

нокожите момичета се смеят. Кари е сериозна.

в бараката има телефон. Когато искам да се върна, трябва

Косата на Кари също е черна.

само да му позвъня. Той ще дойде и ще ме прибере. Благо­

Обръщам се отново към Териса. Надничам в очите й,

даря му и тръгвам по пътеката.

които са сини със златна нишка около зениците. Дъщеря й

След шест-седем километра пред мен се ширва поляна.

има същия златист пръстен. Бях го видял на фотографията.

Зървам Териса на нея. Тя е с гръб към мен. Когато онази

Уверената походка, златистият пръстен. Наследственост,

нощ се върнах в апартамента, тя, както ми бе казал и Уин,

си бе отишла. Беше ми оставила само една бележка:

която не може да се сгреши.

„Обичам те толкова много!"

Какво ли още сме пропуснали, помислих си аз.

И толкоз.

- Моля те да разбереш защо избягах - казва Териса. - Тя

Териса си е боядисала косата в черно. Предполагам, че

е моя дъщеря.

го е направила, за да се скрие по-добре. Блондинките из­

- Знам.

пъкват, дори тук. Харесвам черната й коса. Гледам я как

- Трябваше да я спася.

Кимам с глава:

296

297

- Когато ти се обади първия път, ти е дала телефонния

Чакам реакцията на Териса, очаквам поне мъничко да

си номер.

трепне. Но тя не го направи.

-Да.

- Залови ли всички?

- Можеше да ми кажеш.

- Аз не. Разбих главната групировка в Кънектикът.

- Така е. Но чух думите на Берлеан. Че е толкова ценна

Джоунс откри още информация в къщата и, предполагам,

само за мен, че не си струва да погубиш живота на хиляди

е разпитал някои от оцелелите терористи.

заради нея.

Не искам да мисля как го е направил, а може и да съм си

Когато тя споменава името на Берлеан, остра болка

го помислил, вече не помня.

пронизва сърцето ми. Чудя се как да продължа. Засенчвам

- Групировката, наречена „Зелената смърт", е разпола­

очите си с длан и поглеждам към Кари.

гала с още един лагер извън Париж. За часове е бил напад­

- Даваш ли си сметка какъв е бил животът й?

нат и разбит. Мосад и израелските военновъздушни сили

Териса не поглежда нататък, дори окото й не мигва и

разрушили един по-голям тренировъчен лагер на сирий-

изрича:

ско-иранската граница.

- Била е отгледана от терористи.

- Какво стана с децата?

- Още по-лошо. Мохамед Матар си създава медицин­

- Някои са били убити. Други са задържани.

ски център в Презвитерианската болница в щата Колум­

Тя тръгва надолу по хълма.

бия в момента в който се разрастват опитите с оплож­

- Нима мислиш, че тъй като досега Кари не е познала

дане „ин витро" и съхраняването на ембриони. Вижда

любовта, няма изобщо да я познае?

възможност да нанесе съкрушителен удар - търпение и

- Не, казвам съвсем друго нещо.

меч. „Спасете ангелите" е радикална терористична гру­

- Но звучи по този начин.

пировка, прикрита зад дясна християнска организация.

- Казвам ти истината.

Матар използва насилие и лъжи, за да получи ембриони­

- Имаш приятели, които отглеждат своите деца, нали? -

те. Не ги дава на бездетни семейства. Използва жени мю­

попита тя.

сюлманки, симпатизиращи на каузата му, като сурогатни

- Разбира се.

майки - като склад за ембриони до тяхното раждане. Пос­

- Какво е първото нещо, което ти казват? Че децата им са

ле той и хората му отглеждат поколението новородени,

се развили по един или друг начин. Като в компютър. При­

превръщат децата в терористи, като възпитават омразата

родата върху природата. Родителите могат да ги направля­

им търпеливо, ден след ден. Толкоз. Забраняват на Кари