Изгубена завинаги

ват и да се стараят да ги държат в правия път, докато накрая

да се свързва с други хора. Тя не е познала любовта, дори

самите те започват да се грижат за родителите си. Някои

като дете. Не е познала нежността. Никой не я е държал

деца си остават сладки докрай. Други стават психопати. По­

на ръце. Никой не я утешава, когато плаче в съня си. Все­

знаваш хора, които са отгледали децата си по един и същи

ки божи ден в главата й, както и в главите на останалите,

начин. Но едното им дете е отчуждено, другото е кротко,

терористите са втълпявали идеите си - видят ли неверник,

третото е нещастно, а четвъртото е великодушно. Родите­

да го убият. Това е. Няма нищо друго. Били са възпитани

лите много бързо разбират, че влиянието им има граници.

да се превърнат в страшно оръжие, да се внедрят между

- Но тя не знае, че на света съществува любов, Териса.

нас, готови за последния свещен бой. Представи си само.

- Сега ще разбере.

Матар е търсил ембриони от руси и синеоки родители.

- Не знаеш на какво е способна.

Те можели да проникнат навсякъде и никой нямало да ги

- Не знам на какво са способни и останалите.

заподозре.

- Това не е отговор - забелязах.

298

299

- И какво очакваш да направя? Тя е моя дъщеря. Ще

Кое е по-добре - да ни унищожат, както унищожават по­

я гледам. Защото това е задължение на родителите. Ще я

вредената стока? Или човещината да победи?

закрилям. А ти грешиш. Нали се запозна с Кен Борман?

- Майрън?

Онова хлапе, ученика в подготвителния клас?

Поглеждам красивото Терисино лице.

Кимам с глава.

- Аз не бих предала детето ти. Моля те, не предавай и

- Кари е била привлечена от него. Въпреки неописуемия

ти моето.

ад, в който е пребивавала през всеки един от дните си,

Не казвам нищо. Вземам красивото й лице в дланите си,

усетила е необходимост да установи връзка с друг човек.

приближавам го до себе си, целувам челото й, задържам

Опитала се е да избяга. Затова е била с Матар в Париж. За

устните си върху него и затварям очи. Усещам ръцете й

да премине още един курс на обучение.

около тялото си.

- Била ли е в Париж, когато са убили Рик?

- Грижи се за себе си - казвам.

-Да.

Отдръпвам се. В очите й има сълзи. Отправям се назад

- Имало е нейна кръв на местопрестъплението.

към пътеката.

- Твърди, че се е опитала да го защити.

- Нямаше нужда да идвам чак в Ангола - казва тя.

- Вярваш ли й?

Спирам и се обръщам към нея.

Териса ми се усмихва.

- Можех да стигна до Мианмар или Лаос, или някъде

- Изгубих дъщеря. Бих направила всичко, абсолютно

другаде, където нямаше да можеш да ме откриеш.

всичко, за да си я върна. Разбираш ли? Можеш да ми ка­

- И защо избра да дойдеш тук?

жеш, че Мириям не е загинала, а се е превърнала в страхо­

- Защото исках да ме намериш.

вито чудовище. Но това няма да промени нищо.

И моите очи се насълзяват.

- Кари не е Мириям.

- Моля те, не си отивай - изрича тя.

- Но и тя е моя дъщеря. Няма да я предам.

Толкова съм уморен. Вече не мога да спя. Щом затворя

Виждам как зад Териса дъщеря й става и тръгва надолу

очи, виждам лицата на умрелите. Светлосините очи се взи­

по хълма. Спира и поглежда към нас. Териса се усмихва и

рат в мен. Нощите ми са изпълнени с кошмари, а когато се

й маха с ръка. Кари й отвръща. Може би също се усмихва,

събудя, съм сам самичък.

ала не мога да кажа със сигурност. Както не мога да кажа

Териса тръгва към мен.

със сигурност, че Териса греши в заключенията си. Чудя

- Моля те, остани. Само тази нощ, съгласен ли си?

се. Питам се защо се подвоумих и не стрелях в русокосо-

Иска ми се да кажа нещо, ала не мога. Сълзите започват

то момче, което се бе прицелило в мен. Природата срещу

да се стичат по страните ми. Тя ме придърпва към себе си

природата. Ако момичето, което е пред очите ми сега, био­

и аз се мъча с всички сили да не рухна. Главата ми пада на

логично произхождаше от Матар, ако едно дете е заченато,

рамото й. Тя ме милва по косата и ме утешава.

а после отгледано от луди екстремисти и се превърне също

- Всичко е наред - шепне Териса. - Всичко свърши.

в луд екстремист, без да се замислим ще го убием. Нима

И докато ме държи в ръцете си, аз вярвам на думите й.

разликата се крие в наследствеността? В русата коса и си­

ните очи?

* * *

Не знам. Твърде съм уморен, по дяволите, за да се задъл­

Но в същия ден, някъде в Съединените щати един авто­

бочавам в подобни мисли.

бус спира пред национален паметник, около който се тълпи

Кари никога не е била обичана. Но сега ще бъде. Да

множество от хора. Автобусът превозва шестнайсетгодиш-

предположим, че и двамата сме били отгледани като Кари.

ни деца, тръгнали на образователна обиколка из страната.

300

301

Днес е третият ден от училищната им екскурзия. Слънцето

свети. Небето е ясно.

Вратата на автобуса се отваря. Отвътре се изсипват ки­

котещи се деца с дъвки в устите си.

Последното е русокосо момченце.

Очите му са сини със златисто пръстенче около всяка

зеница.

И въпреки тежката раница на гърба си то бърза да се

смеси с тълпата - вдигнало високо глава и изправило пле­

щи, момчето има съвършена стойка.

Харлан Коубън

ИЗГУБЕНА ЗАВИНАГИ

Американска. Първо издание