В главе о заповедех, що е токмо къмто самия суннет принадлежит, каквото и рекохме, како е позволено за мохамеданите много жени да имат. Тука е от двоите заповеди повелява ся ним каквото по фарзу, тако и по суннет часто да са трудят сас каират71 да са смесят сас жените и сас наложниците свое и ако би возможно било, нетрудимую да буде на почест Мохамедовую, марсовая баталия да учинят72, сиреч до излияние от уд свой крови (прощение да буде реченним), кога не остане раждающее семе у него. Почто кой са муслиманин повише потруди на това и у това усилие кой повише пот пролей, като да приближи до последное издишание, и на тая работа да изсуши и да изтенчи илот свою, толкова е оно заслужително и благоприятно. (О, Боже благий, прости ми, почто зарад развращенните тебе развратная и гнусная не са срамям, ами говоря и изявляю. Това аз учиням, да видят и да чуят верните християни и да разумеят колко ли далеко стои истинната твоя от лживост онаго лъжепророка Мохамеда!) Но тая заповед колко ли й много теготна и жестока на бедния и престарелия муслиманин или на другие, що им са е случило, та не имат толкова естественая сила у себе, а желаят и искат усердно и вярно и по истину да послужат и да последуват сас плотская любостраст пророку своему Мохамеду. Ал натурное работание и удное востание като не имат, нищо не могут да сторят. И тако, що чакат да приемнат даровоздаяние, и като не могут, останват отчаяни. Тогива наченват сас неизказанная туга и скроб да са грижат и мучи ги внутрешное мучение, и камо да са обърнат, не знаят, беднии. Пророческая заповед ги понуждава да учинят тая работа, а мужеское орудие, като притупено мертво, не работи никак. Пророк вика и повелява о свещенная баталия себе сас мужеское сердце да учини, а жили и сили слаби все спят, все недвижими, като полумертви и протежени лежат. Спроти това прещение, спроти това ридание, спроти това устрашение, спроти това грижование унилост и укорение колко ли слушат и чуят от своите жени клевети, проклинания и все злоговорение и укоризну превносят ся и учинят ся, и в очите му фъфлят. Ама що да стори нещастливий и престарелий мохамеданин и самаго счастия поношение, като са е нашел у таковое окаяние и неблагополучное состояние.
Още повише зло ест женское, денем и нощем що са борят сас това возжеляние. А на утре като востанат ония звероподобния жени, от гняв очите им като огън са бляскат, лицата им померкнали, носовете наострили, оний бедний муслиманин начене да слуша крамоли, разпри, укорение, хуление, гледа како строшават съдини, голч и всякий вид прокленания и роптания. Но не украй зол несчастливому, почто го понуждава законная сила и потребно е да отплати долг свой сас другими трудами, ако не возможе сас свой труд да учини доволност, а да позове някого младаго юноша да стори доволност73, не е позволено, нито стерпимо ест. Но що да учини да си отплати долг свой? Много има от них, що фащат врабци (зат сушу) птичета или уловлени купят сас пари и сас своя рука изпусти ги из клятката, почто тие птичета много са крепки на плотское смешение, каквото сказуват естествословците, сас таковое намерение, като отпустят и свободят ония птичета, та да учинят они плотское смешение зарад них, да би причтено било нихное смешение на оняго старца муслиманина и спроти них да приемне он на все свое живение заслужение и награждение.
И тако оний старец, като не може да помогне на немощ своя и като сас лест сас чуждий труд надея ся да отплати долг свой. Ами жените на таковая несчастливост що учинят, що не е возможно да им помогнат ни крилатии птици, ни безкрили. Почто, като са отчаят от тая надежда, колко ли безчисления образи страстолюбия и сластолюбия и похоти необуздании на себе огън возпаляют ся и колко различния мресния работи учинят на себе, зарад да прохладят мало похот свою74. Ако ли са случи да прелестят някого юноша да го приведут сас лест у дом свой женский, поистина не е возможно вече тому оттамо да излезе, докле си затрий вся сила своя и кров свою докрай изпразни. Много са крати случило то на някои младци, що са не пазят и поишле са у доми на женския седелища, що са господарскии жени, и оттамо вече никак не са изишле. И като си погубят вся сила своя сас непрестанний труд оний после го сами они убиват и у заходное дно фърлят труп его.