Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Четвертое освещенное място имат мохамеданите Дамаск си ест Шам, що са на вехтое время Димишк нарицал. Тамо са перво вси муслиманскии хаджии собират и оттамо отхождат на Медини, а от Медини на Меку. Второе, още от пророчествата коранова веруват, како тамо хоче да буде общий суд. Того ради обичай имат да го зовут Шам шериф, си ест святий Дамаск. Третие мнение имат някои нихнии теологии, како е Мохамед от Йерусалим на небо возшел, а от небето на Дамаск снишел на церковния покров светаго Йоанна Предтеча, а оттамо у тая нощ на Меку пришел (каквото отпервен показахме). И друго са баснословие обноси у них: како бил попитал Мохамед на кое място хоче да буде рай, а он отговорил: „Или на Дамаск, или по Дамаск, или под Дамаск.“ Ест на Дамаск храм святаго Йоанна Предтеча, що е бил на время християнство много славний. После вторий наследник Мохамедов, като узел Дамаск града, тоя храм обращен бил от него на джамия и первое на оной християнской церкве изан пояли, сиреч изповедание вери мохамеданския. Зарад това на толикая почест и почетание имат мохамеданите тоя храм. Много тамо има вехтии и преславния гробища мохамеданския. Перво е тамо Амавия, первия арабския халифи, що покори под своя власт Африка и Испания и Рима попленил и разграбил.

Откуда са обноси фабула и досега у простии турци, како ест римский папа безсмертен. (Вижте голямая лъжа — папа да буде безсмертен. Папа е един архиерея человек. Коги умре един, другий бива на място его.) Това доносят турци, що са били поробени на баталия и побягнали от Рим или от другое място, или от пустини, що са случило, та видели Рим и папа римский. Почто имат они истории написани от оное время: како е бил папа на баталия уранен на лице сас меч от Амавия халифи арапскаго, но сас бягство са куртулисал. И роби турци, що дохождат оттамо, сас клятва утвердяват, како сами видели того папа и видели и на лицето му раната страшная, како и досега стои оний белег. Говорят зарад папа, како е безсмертен, и не зарад здравии или зарад другая някоя сила, но токмо да изполнит ся на него пророчество и да са марториса, каквото и отнапреде рекохме: како той папа хоче най-после да падне у робство и во удержание муслиманския, що е някое время от Амавия халифи бил он уранен, того ради пак он хоче да упадне сам на последное время у муслиманския руце в робство. Бог тако е утокмил. Затова са тогива куртулиа сас бягство от неговите руце. Но да оставим ний сега малите фабули и да приступим по на голямии.

Пятое святое място почита ся у них „Святая София“, що е на Цариград, и тако сас простое имя и они я наричат „Ая София“. Но почестните, каквото мнят, наричат я Кябеи фукара, сиреч Сиромашкая Мека. Почто и това утверждават. Един сиромах муслиманин да пожелай от все сердце да поиде на Мека да я посети, ала не има толкова доволно имение да му постигне да соверши тоя пут, и да иде сас тоя омисъл на Цариград да посети „Светая София“ и да учини молба тамо сас чистое сердце, оний муслиманин като че би бил на меканская джамия. Тако приема Бог неговая молба, каквото и на ония муслимани, що били доволни, та посетили Меку.

Ами защо имат толкова почест и святост на „Святая София“, да ви скажем. Прочетох някоя книга вехтая, що я они Янкобин Мадиан наричат. Ала зарад зданието „Светия София“ у мохамеданите двояка история имат. Една теологическая, а другая просто историческая. На колкото самая мохамеданская теология от истина е далеко ест, толкова и оное теологическое сказание зарад здание „Святия София“, почто е все сас фабула (басен) изполнена и вълност человеческая не има никак у нея. Но историческое сказание зарад здание „Светия Софии“, макар и да не е то весма право, почто много баснословия има примешано, ала пак мало къмто истиная близо ест.

По историческое сказание и они сами сказуват, како това изрядное и красное здание „Светия София“ создано и снаправено ест от Юстиана, императора греческаго, от някого преславнаго майстора архитектора на име Германа, сас неговое изкуство и художество. Може любопитний читател наш да прочете историка Саади, що са тая книга нарича „Таджиут теварих“, тоест „Венец хронографов“, и тамо да просмотри що сказува тамо някоя чудесная и за слушание не неприятная. Но това ако бихме все по чину би описовали, превозишли бихме нашей предприятие.