И ония маронита след някой ден облякъл ся у дервишкия одежди и сказал себе, како е сунни, сиреч правоверний муслиманин, и пришел и Персиди заедно сас другии муслимани. И на време обичайнии молитви у храм влезел. Но перво, докле не беше влязъл у храм, случило ся, та бил узел много крепкаго и чреворешителнаго лекарство повише от мери. И като поиде у джамията и он сас другия народ муслиманския да са кланя на молба, забавиха са мало на молбата, а лекарството внутре чрево его крепко работяше и у самой последней молитви, що ги они фатиге наричат, като го насили отвнутре оное лекарство, и сас трескот чревное изпразнение учинил, и вся джамия изполнил сас смрадний кал. Тогива оний шейх и прочии муслимани, като видяха того человека, како учини таковая неприличная и мресная работа, той час востанаха и фатиха го сас грознии го хорати укориха, заедно и рани наложиха на него, сиреч биха го като нечестиваго и гнуснаго человека и светаго място осквернителя и на лютая смерт го осудиха.
И тако като наченаха они да го сверзват и да го карат на судника, ала чревото му това угрозие като не знай и от лекарствая сила като било ослабено, пак изпразнение кала учинил. И тако, докле го извадят из джамийския двор, три-четири крати чревное изпразнение учинил. Ала (тогива) у мохамеданите никого не могли да убият без изречение судейское. И тако скоро и борзо приведоха того маронита пред судия и сказаха и марторисваха пред судия вси, како е таковое мресная и безчестная работа учинил тоя человек у джамията, на тоя святое място. А маронит отговори: „Братя моя — рече, — и народе пророка нашего, а послушайте да ви скажа това чудо, що би от Бога и от пророка нашего днес на мене. Аз сега хваля и прославляю, що би на мене днес Божие безмерное милосердия со вся сила неговая. А сас вашея глупости и незнаянния вашего чудя са и мая ся, како не можете да разумейте вашего чудя са и мая ся, како не можете да разумейте и да познайте како е возможно мене, като не можете да разумейте и да познайте како е возможно мене, като съм аз мохамеданин и от муслиманскии родителей рожден, та дерзну да учиня таковая беззакония и мресная работа и сас таковое окаянейшое и неверное и страшное злодеяние могъл би святий храм и дом божий да омерся. Ами слушайте и да познайте чудо, що е изолил Бог днес да учини на мене грешнаго и вас да увери да познайте, како е мохамеданская нашея вяра истинная и известнейшая. Ето шестий месец ест како са свершава, що имам аз чревний проход мой заключен, макар и мало да ядях и пиях, ала толкова време никакво изпражнение не можих да учиня. Того ради, като бях на отечество мое, що имах стока, и все я продадох, и раздадох сас щедрая рука по аптекарите и по лекарите и надеях ся да получа някой лекчина и изцеление от мои неслихание болести, ала вся би напусто. И отчаях са вече от человеческия утехи, но вручих все себе на вола Божия и обещах ся сас чистое сердце да прииду на тоя святий храм Иером да са поклоня и последное издихание да предам Богу всеблагому подателю на това святое място, почто имение мое не беше доволно да поида на Мека. И тако сас Божия помощ прилежное путешествие учиних и вчера влязох у той святий град. И днес дойдох во святий храм и сас вас молба учиних, каквото мя и видяхте. И като прочетаях последния молитви фатиге, тогива аз грешний из глубини сердця и со топлою душею помолих ся всемилост тому Богу у той час или да оздравея, или край на живение мое да буде. И аз нито знаях, нито мислях, нито са надеях да би Бог послушал моя молба, като съм толкова человек грешен и някоя добра работа не имам никак, тако скоро, колко за едно мигвание око, почто шест месеци що беше закличен мой чревний проход. Ето сега проторгна са все като някой източник водний и оний недуг, що беше у мене застарял, его излезе. И ето сега здрав бих, каквото и сами сега ви гледате.“ И судия, като чу от маронита таковия хорати, почуди ся и замая ся, и начена да говори: „Субган Аллах, ве барек Аллах“, сиреч милосердний и превисокий Боже, и той час онаго маронита Неповинна показал и повелял му тамо да седи на ония храм и непрестанно да са моли Богу и да го прославя, и да не яви себе пред Бога неблагодарен за таковое Божие благодеяние и милостивное дарования. И тако оний маронита у храм Иерона седял три месеци и прочитал корана и денем, и нощем. И после помолил ся на шейха, като да си поиде на отечество свое, и шейх дал му позволение да си отиде. И оттамо приишел на Цариград и все сказал господину своему, що е видял у ония храм, и заради ония камен, като го думат, како виси на яра. Все тако сказал, каквото и ний отпервен сказахме таковая, не токмо що чухме от него, но и от другии много сме чуяле, и известное предания имаме, како и тако, каквото и сказали есми. Но да са возвърнем, отгдето отступихме.