Капан за мишки

— Приятелю. — Юркунс протегна ръка и постави дланта си върху пръстите на Андрей. Ръката на лекаря беше суха и хладна. — Аз далеч не ви призовавам да правите журналистическо разследване, да търсите реабилитация за Олег Петрович Личко и да клеймите съветските порядки. Ако сте си помислили така, разбрали сте ме неправилно. Аз съм психиатър, а не правозащитник, впрочем това вече го казах. Ясно виждам, че истината е нужна именно на вас. Тя е нужна на майка ви. В края на краищата тя е необходима на покойните родители на Олег Петрович, които са си отишли от живота с мисълта, че са отгледали чудовище, които са прекарали последните години от живота си, изнемогвайки от срам. Строго погледнато, в крайна сметка са и умрели от срам. Да не мислите, че като сте престанали да се къпете по три пъти на ден, това означава, че въпросът е изчерпан за вас? Нищо подобно! Да можехте да си видите лицето, когато на няколко пъти си позволих да нарека Олег Петрович ваш баща. Ами вашето нежелание да вникнете в проблема, да изслушате моите доводи? Ами страхът ви пред ето тези хартийки? — Той посочи с кимване листовете със съдебното постановление. — Та вие дори се страхувате да ги докоснете. Не ги взехте в ръце, не ги прочетохте. Продължавате да се дистанцирате от човека, който ви е дал живот. Не желаете да си признаете, че във вас тече неговата кръв, това ви е крайно противно, то ви плаши, нервира ви. Външно сте преуспял, здрав млад човек, радвате се на благополучие, а вътре във вас ето вече трийсет години бушува ад, който вие грижливо криете не само от чужди хора, но и от самия себе си. Вие сте син на убиец, злодей, чудовище, маниак, убивал и насилвал малки деца. Във вените ви тече същата кръв. Вие сте биологично свързан с този кошмар. Подсъзнанието ви живее с това всяка минута, всяка секунда, и ако вие успешно криете тази адска война от външния свят, то не означава, че такава война не се води. Може да се прикрие, да, само че адът не свършва от това. Аз ви давам в ръцете оръжие, с чиято помощ този ад може да се прекрати. Нима самият вие не го искате? Нима не желаете да се убедите, че баща ви е честен и психически здрав човек, станал жертва на системата? Нима не искате да престанете да се срамувате от него?

— Искам — с пресъхнали устни тихо продума Андрей. — Но защо сте сигурен, че ще стане именно така? Ами ако се окаже, че той наистина е бил маниак убиец, а не жертва?

— Няма да се окаже — твърдо обеща Лев Яковлевич и леко стисна с хладната си длан пръстите на Андрей. — Аз съм абсолютно сигурен, че той не беше маниак, тоест нямаше психично заболяване. Можете да не се съмнявате в това. А ако се окаже, че наистина е извършил някакво престъпление, то със сигурност няма да е толкова страшно и отвратително, както е описано в съдебното постановление. И вие няма толкова да се срамувате и отвращавате от своя баща, от човека, когото майка ви е обичала и от когото ви е родила. След това вашият живот ще стане много по-лек, обещавам ви го.

Андрей чувстваше, че у него нараства някаква необяснима вътрешна съпротива. Беше му неприятно да слуша стария лекар, неприятно му беше раздразнението, което предизвикваха у него думите на Юркунс. Той не разбираше самия себе си и заради това се ядосваше още повече. Абе какво си въобразява това старо провинциално докторче? Че може ей така, само да пообщува с абсолютно непознат човек час-два, да изпие с него по чашка коняк и не щеш ли, да започне да се рови в душата му и да му обяснява каква била истината за тази душа? Глупости! Самоуверен шарлатанин. Как смее той да нарежда на него, на Андрей, какво да прави, за да стане животът му по-добър? Животът му си е дори много хубав и той все някак ще се оправи и без съвети.

И от къде на тоя доктор му е хрумнало, че Андрей постоянно мисли за биологичния си баща и се срамува от него? Ами че той изобщо не се сеща за него и чак до смъртта си нямаше да се сети, ако не беше този стаж, посолството и този идиотски смъртен акт, който трябва да намери на всяка цена. Ето утре ще вземе дубликата на смъртния акт, ще го занесе в посолството — и толкоз. И в живота на Андрей никога вече няма да съществува Олег Петрович Личко, както не го е имало и преди. И този въпрос няма какво повече да се обсъжда.

Той рязко издърпа пръстите си от ръката на Юркунс, като се престори, че иска да си налее коняк.

— Разбирам — неочаквано меко заговори лекарят, — думите ми може да ви се струват странни и неуместни. Вие искате да ми възразите, че и бездруго не мислите за баща си. В главата ви такива мисли изобщо не се мяркат и ви е абсолютно все едно какво се е случило с него на времето, защото този човек никога не е съществувал в живота ви, няма и да съществува.

Андрей го погледна смаяно и машинално изпи на екс коняка си.

— Аз ис…