Книга на душите

Накрая Тони бил пратен на друга мисия, а Кениън напуснал Никарагуа, когато гражданската война в страната избухнала с пълна сила. Върнал се в Щатите, за да защити докторат в Мичиган. Тони явно бил вкарал името му в системата и набиращите персонал за Зона 51 попаднали на него, тъй като търсели специалист по Латинска Америка. Един прекрасен ден на прага на апартамента му в Ан Арбър се появил човек от ВМС, който го стреснал с въпроса дали желае да научи откъде правителството е знаело за земетресението в Манагуа.

Естествено, че желаел. Стръвта била налапана.

Кениън постъпил в Зона 51 няколко години след Спенс и работил в латиноамериканската секция. Като интелектуални типове, обичащи да разговарят за политика, двамата със Спенс се сближили и бързо се сприятелили при всекидневните полети между Лае Вегас и Грум Лейк. С годините родът на Спенс направо осиновил самотния мъж и го канели на всички празници и семейни събития. След смъртта на Марта Кениън бил опората на Спенс.

Пенсионирали се в един и същи ден през 2001 г. След последния им полет двамата се прегърнали просълзени на военния и правителствен терминал на летище „Маккарън“. Спенс останал в извънградското си имение край JIac Вегас, а Кениън се преместил във Финикс, за да бъде по-близко до единственото си семейство - сестра си. Останали близки приятели, свързани с общите преживявания и Клуб 2027.

Кениън завърши разказа си. Уил очакваше Спенс отново да вземе думата, но той продължи да мълчи.

-      Мога ли да ви попитам дали сте вярващ, господин Пайпър? - попита накрая Кениън.

-      Сигурно можете, но не мисля, че ви влиза в работата.

Човекът като че ли се засегна. Уил осъзна, че двамата бяха споделили личния си живот с надеждата да го накарат да се открие за тях.

-      Не, не съм особено религиозен.

Кениън се наведе напред.

-      Нито пък Хенри. Намирам за изумително, че човек, който знае за Библиотеката, може да не вярва.

-      Всекиму своето - обади се Спенс. — Хиляди пъти сме говорили по този въпрос. Алф е в лагера на онези, според които Библиотеката доказва съществуването на Бог.

-      Няма друго обяснение.

-      Не ми се повтаря всичко това точно сега - уморено рече Спенс.

-      Винаги ме е радвало, че съм роден в съвършената религия - изтъкна Кениън. - Като презвитерианец, за мен бе напълно присъщо да включа Библиотеката в духовния си живот.

-      Той продължава да пресъздава протестантската Реформация - пошегува се Спенс.

Уил се сети накъде вървят нещата. Самият той си беше мислил хиляди пъти по тези въпроси през последната година.

-      Предопределеност - изрече гласно.

-      Именно! - възкликна Кениън. - Бях калвинист преди да имам твърди основания да бъда такъв. Така че нека да кажем, че Библиотеката ме превърна във върховен калвинист. Абсолютен доктринер.

-      И абсолютен догматик — добави приятелят му.

-      След пенсионирането си бях ръкоположен за пастор. Освен това пиша биография на Жан Калвин и се опитвам да разбера откъде е получил прозрението да изгради така правилно теологията си. Честно казано, ако не беше наближаващият край на Хенри, щях да бъда щастлив като мида. Всичко ми се вижда смислено, а така е приятно да се живее.

-      Разкажете ми за Клуб 2027 - подкани Уил.

Спенс се поколеба с волана, когато светна зелено.

Трябваше да решава дали отново да завие през парка.