Книга на душите

-      Сигурен съм, знаете, че последната книга в Библиотеката свършва с датата девети февруари две хиляди двайсет и седма. Всеки човек без записана дата на смъртта е ОХ, или отвъд хоризонта. Всички, които са работили някога в библиотеката, непрекъснато са се питали защо свършват книгите и кой изобщо е техният автор. Дали делото на онези мъдреци, монаси, гадатели или извънземни - да, Алф, моето обяснение по нищо не отстъпва на твоето - е било прекъснато от външни фактори, като война, епидемия или природен катаклизъм? Или има някакво по-зловещо обяснение, което може би жителите на Земята трябва да знаят? Доколкото ни е известно, никога не са били правени официални опити да се разбере значението на „хоризонта“, както го наричат. Пентагонът винаги е бил зает най-вече с изравяне на данни и получаване на разузнавателна информация. В недалечното бъдеще има много лоши събития, огромни катастрофи, които обсебват вниманието на нашите хора. Честно казано, в Латинска Америка назрява нещо голямо. Може би с приближаването на две хиляди двайсет и седма на онези гении във Вашингтон ще им хрумне, че наистина трябва да знаем какво ще се случи на десети февруари. Но да ви призная, господин Пайпър, любопитството на човек към „хоризонта“ не изчезва с пенсионирането. Клуб 2027 бил създаден през петдесетте от бивши служители в Зоната отчасти като социален клуб, отчасти като аматьорска детективска група. Всичко е строго поверително, тъй като нарушава декларациите за запазване на конфиденци- алност и тъй нататък, но човешката природа не може да се смаже. Ние сме ужасно любопитни и единствените, с които можем да разговаряме, са наши бивши колеги. Освен това имаме възможност да се събираме и да се насладим на по-сериозни напитки.

Дългата реч изтощи болния мъж. Уил видя, че Спенс силно се е задъхал.

-      И какъв е отговорът? - попита той.

-      Отговорът е... - Спенс направи пауза за по-голяма драматичност, - че не знаем! - Изсмя се гръмко. - Точно затова обикаляме из Манхатън и се опитваме да ви ухажваме.

-      Не мисля, че мога да ви помогна.

-      Ние пък мислим, че можете - настоя Кениън.

-      Вижте - добави Спенс, - знаем всичко за случая „Апокалипсис“ и Марк Шакълтън. Познавахме го - е, не чак толкова добре, но ако някой смяташе да наруши правилата, той щеше да бъде човек като Шакълтън, първокласен загубеняк, ако питате мен. Имали ли сте някаква връзка с него преди това?

-      Беше ми съквартирант в колежа. За една година. А какъв е източникът ви на информация за мен?

-      Клубът. Общуваме като ненормални. Знаем, че Шакълтън е измъкнал американската база данни със записите чак до „хоризонта“. Знаем, че е нагласил димна завеса, измисляйки серийните убийства в Ню Йорк.

Кениън тъжно поклати глава и се намеси:

-      Още не мога да повярвам що за жесток човек трябва да си, за да пращаш на хората картички с датата на смъртта им!

-      Знаем, че истинската му цел е била проста, да направи пари от схемата със застраховките - продължи Спенс. - Знаем, че сте го разкрили. Знаем, че е бил сериозно ранен от наблюдателите. Знаем, че са ви позволили да се пенсионирате от ФБР и да живеете спокойно. Ето защо, господин Пайпър, имаме сериозните основания да подозираме, дори почти да сме сигурни, че притежавате уникално преимущество пред властите.

-      И какво по-точно е то?

-      Вие трябва да притежавате копие на базата данни.

За миг Уил се върна отново в Лос Анжелис, бягаше от наблюдателите и забързано копираше базата данни от лаптопа на Шакълтън върху флаш паметта на задната седалка на таксито. Шакълтън гниеше като зеленчук в някакво забравено от Бога болнично отделение.

-      Няма нито да потвърдя, нито да отрека.

-      Това не е всичко - рече Кениън. - Хайде, Хенри, разкажи му.

-      В средата на деветдесетте се сприятелих с един от наблюдателите, човек на име Дейн Бентли. Станахме дотолкова близки, че той ми направи върховната услуга в Зона 51. Бях ужасно любопитен. Единствените хора с достъп до информацията, която исках да науча, бяха натоварени със задачата да направят всичко възможно никой да няма достъп до нея! Наблюдателите, както знаете, са мрачна група, но у онзи тип Дейн имаше достатъчно човечност, за да наруши правилата заради приятел. Погледна датата на смъртта ми. Двайсет и първи октомври две и десета. По онова време ми изглеждаше много, много далеч. Сякаш щеше да пълзи безкрайно дълго време.

-      Съжалявам.

-      Благодаря. Оценявам го. - Спенс изчака следващия червен светофар, преди да попита: - Погледнахте ли своя запис?

Уил не виждаше причина да продължава да се прави на ударен.

-      Погледнах. Обстоятелствата бяха такива, че се налагаше. Отвъд хоризонта съм.

-      Това е добре - рече Кениън. - Голямо облекчение е да го научим, нали, Хенри?

-      Точно така.

-      Никога не съм искал да зная своята дата - продължи Кениън. - Предпочитам да оставя всичко в Божиите ръце.