Книга на душите

Решен съм да върна спомена за нещата, които зная, които видях и които сторих.

Смирявам се при спомена за всички, които са дошли преди мен, но никой не е тъй скъп и възвишен като свети Йосиф, светеца покровител на Вектис, чиито свети мощи са погребани в катедралата. Защото именно Йосиф в своята истинска и всеотдайна любов към Бога създаде Ордена на имената, за да възхвали Господа и да освети Неговата божественост. Аз съм последният член на този Орден, всички други станаха на прах. Ако не запиша спомена за минали дела и събития, човечеството ще бъде лишено от знанието, с което разполагам единствено аз, Твоят смъртен грешник. Само Ти, Господи, в Твоята безкрайна мъдрост можеш да отсъдиш. Аз смирено ще напиша това писание и Ти, Господи, ще решиш съдбата му.

Феликс остави листа и даде почивка на здравото си око. Когато се почувства готов да продължи, прелисти страниците и зачете отново.

Знанието за онзи ден се предавало устно от братя и сестри през мъглата на времето. Йосиф, тогава приор на Вектис, присъствал на раждането на онзи знаменателен седми ден от седмия месец от лето Господне 777. Времето било белязано с появата на Кометус Луктус, червената огнена комета, която до ден днешен не се е завърнала. Жената на един работник раждала и ако детето се окажело мъжко, щяло да бъде седмият син на седмия син. Родило се момче и със страх и ридания бащата го убил. За учудване на Йосиф жената след това родила осми син и този близнак бил наречен Октавус.

Феликс с лекота можеше да си представи как е изглеждал Октавус, тъй като бе виждал много деца като него през годините - бледи, неплачещи, с изумруденозелени очи и меки червени коси, растящи от розов скалп. Дали Йосиф не е заподозрял край подгизналото от кръв и утробна течност легло, сред ужасеното мърморене на помагащите на родилката жени, че Октавус е истинският седми син?