Книгата на живота

Матю затвори очи в опит да заличи не само лицето на Бенджамин, но и осъзнаването на провалите си като син и баща. Но Бенджамин нямаше да позволи подобно нещо.

— Отвори си очите — изръмжа синът му. — Скоро няма да имаш тайни от мен.

Очите на Матю се отвориха тревожно.

— Докато научавам за партньорката ти, ще науча много неща и за теб — продължи Бенджамин. — Няма по-добър начин да опознаеш някого от този да разбереш жена му. Това също го научих от Филип.

Колелцата в мозъка на Матю се въртяха и щракаха. Някаква ужасна истина се мъчеше да излезе наяве.

— Филип успя ли да ти разкаже за времето, което прекарахме заедно през войната? Не мина според плановете ми. Филип съсипа толкова много от тях, когато посети вещицата в лагера, една стара циганка — обясни Бенджамин. — Някой му беше подшушнал за мен и както обикновено, Филип пое нещата в свои ръце. Вещицата открадна повечето от мислите му, разбърка останалите като яйца и после се обеси. Беше провал, спор няма. Той винаги е имал такъв подреден ум. С нетърпение очаквах да го изуча в цялата му сложна прелест.

Ревът на Матю излезе като грачене, но крясъкът в главата му продължаваше и продължаваше. Не беше очаквал това.

Бенджамин, собственият му син, беше измъчвал Филип през войната, а не някакъв нацистки функционер.

Бенджамин го фрасна в лицето и счупи скулата му.

— Млъкни. Разказвам ти приспивна приказка. — Пръстите му натискаха счупените кости по лицето на Матю и засвириха на тях като на инструмент, чиято единствена музика бе болката. — Когато комендантът на Аушвиц ми предаде Филип, вече бе твърде късно. След вещицата в блестящия му преди ум беше останало само едно — Изабо. Открих, че може да бъде изненадващо чувствена за толкова студено същество.

Колкото и да искаше Матю ушите му да престанат да чуват думите, нямаше как да го направи.

— Филип мразеше собствената си слабост, но не се освободи от нея — продължи Бенджамин. — Дори насред лудостта си, докато плачеше като малко дете, той си мислеше за Изабо — и през цялото време знаеше, че споделям удоволствието му. — Бенджамин се усмихна и показа остри зъби. — Но засега стига семейни приказки. Приготви се, Матю. Ще боли.

36.

По време на полета към дома Галоуглас беше предупредил Маркъс, че с мен се е случило нещо неочаквано в Бодлианската библиотека.

— Ще откриеш, че Даяна е... изменена — внимателно каза той по телефона.

Изменена. Подходящо описание за създание, съставено от възли, нишки, вериги, криле, печати, оръжия, а сега и от думи и дърво. Не знаех каква ме прави всичко това, но то нямаше нищо общо с онова, което бях преди.

Въпреки че беше предупреден за промяната, Маркъс бе видимо шокиран, когато слязох от колата в Сет-Тур. Фийби прие метаморфозата ми далеч по-спокойно, както приемаше повечето неща.

— Никакви въпроси, Маркъс — каза Хамиш и ме хвана за лакътя. Беше видял в самолета какво правеха въпросите с мен. Никакви прикриващи заклинания не можеха да скрият начина, по който очите ми стават млечнобели и в тях, както и по ръцете и опакото на дланите ми плъзват букви и думи и при най-малкия намек за въпрос.

Отправих мълчалива благодарност, че децата ми никога няма да ме познават като различна и ще си мислят, че е напълно нормално да имат майка палимпсест.

— Никакви въпроси — побърза да се съгласи Маркъс.

— Децата са с Март в кабинета на Матю. През последния час са неспокойни, сякаш знаеха, че идваш — съобщи ми Фийби, докато влизаше с мен в къщата.

— Първо ще видя Бека и Филип. — От нетърпение полетях по стълбите, вместо да ги изкача. Не виждах смисъл да правя нещо друго.

Срещата с децата разтърси душата ми. От една страна, те ме накараха да се почувствам по-близо до Матю. Но съпругът ми беше в опасност и нямаше как да не забележа колко силна бе приликата във формата на очите на Филип и на баща му. В брадичката също се долавяше инатът на Матю, колкото и малък и незрял да беше синът ми. А Бека с нейните черни като гарваново крило коси, с очите, в които нямаше обичайното бебешко синьо, а вече бяха бляскаво сиво-зелени, и с млечнобялата си кожа приличаше зловещо на Матю. Гушнах ги и им зашепнах обещания какво ще направи татко им с тях, когато се върне у дома.

Когато прекарах с тях толкова време, колкото посмях, аз се върнах долу, този път по-бавно и пеша, и настоях да видя видеото от Бенджамин.

— Изабо е в библиотеката и в момента го гледа. — Осезаемата тревога на Мириам смрази кръвта ми по-силно от всичко друго, откакто Галоуглас се беше материализирал в Бодлианската библиотека.

Събрах кураж за гледката, но Изабо рязко затвори лаптопа веднага щом влязох в помещението.

— Казах ти да не я водиш тук, Мириам.

— Даяна има право да знае — изтъкна Мириам.

— Тя е права, бабо. — Галоуглас бързо целуна баба си за поздрав. — Пък и леля ще се подчини на твоите заповеди не повече, отколкото ти се подчини на Болдуин, когато се опита да те държи настрана от Филип, докато раните му не заздравеят. — Той отскубна лаптопа от ръцете на Изабо и го отвори.