Книгата на живота

Картината изтръгна от мен задавено, изпълнено с ужас възклицание. Ако не бяха характерните сиво-зелени очи и черната коса, нямаше да позная Матю.

— Даяна. — Болдуин влезе в стаята, като внимаваше лицето му да не показва никаква реакция на появата ми. Но той беше войник и разбираше, че преструвките, че нещо не се е случило, не го премахват. Пресегна се с изненадваща нежност и докосна косата ми. — Боли ли?

— Не. — Когато тялото ми погълна Книгата на живота, върху него се бе появило и дърво. Стволът му заемаше тила ми и идеално следваше гръбначния стълб. Корените му се простираха по раменете ми. Клоните се разделяха под косата ми и покриваха целия скалп. Върховете им надничаха покрай линията на косата ми, зад ушите и по краищата на лицето. Подобно на дървото от кутията ми със заклинания, корените и клоните бяха странно преплетени отстрани на шията ми в нещо като келтски мотив.

— Защо си тук? — попитах. Не бяхме получавали никакви вести от Болдуин от кръщенето.

— Той пръв видя съобщението на Бенджамин — обясни Галоуглас. — Свърза се веднага с мен, после предаде новината на Маркъс.

— Натаниел ме изпревари. Проследил последния разговор на Матю — обаждане до теб — до някакво място в Полша — съобщи Болдуин.

— Ади е видяла Матю в Дрезден, на път за Берлин — доложи Мириам. — Попитал я дали има някаква информация за Бенджамин. Докато били заедно, Матю получил есемес. И потеглил незабавно.

— Веран отиде при Ади. Тръгнали са по дирите на Матю. Един от рицарите на Маркъс го видял да излиза от града, който навремето наричахме Бреслау. — Болдуин погледна към Изабо. — Пътувал на югоизток. Явно е попаднал в капан.

— Дотогава е пътувал на север. Защо е сменил посоката? — намръщи се Маркъс.

— Може да е тръгнал за Унгария — предположих, мъчейки се да си представя картата. — Открихме писмо от Годфроа, в което се споменават връзките на Бенджамин там.

Телефонът на Маркъс иззвъня.

— Какво имаш? — Маркъс се заслуша за момент, после отиде до един от лаптопите на масата. Щом екранът светна, въведе интернет адрес. Появиха се кадри от видео. Изображенията бяха обработени, за да са по-четливи. Едното беше на клипборд. Другото показваше ръб на дреха, преметната върху стол. На третото се виждаше прозорец. Маркъс свали телефона и го пусна на говорител.

— Обясни — нареди той. Звучеше повече като командир на Натаниел, отколкото като негов приятел.

— Стаята е почти гола, в нея няма нищо, което да ни даде по-добра представа за местоположението на Матю. Тези неща ми се сториха с най-голям потенциал.

— Можеш ли да увеличиш клипборда?

От другия край на света Натаниел заработи с изображението.

— Използвахме такива за медицински картони. Имаше ги във всяка болница, закачени за рамката на леглото. — Маркъс наклони глава настрани. — Формуляр. Бенджамин е направил онова, което би направил всеки лекар — измерил е височината на Матю, теглото, кръвното налягане, пулса. — Маркъс замълча за момент. — И е вписал медикаментите, които приема.

— Матю не взема никакви медикаменти — казах.

— Сега взема — кратко отвърна Маркъс.

— Но вампирите могат да почувстват въздействието на опиати само ако... — Гласът ми замря.

— Ако ги приемат чрез топлокръвно. Бенджамин го храни, по-скоро го храни принудително, с подправена кръв. — Маркъс опря ръце на масата и изруга. — И въпросните медикаменти не могат да се нарекат успокоителни за вампир.

— Какво приема? — Чувствах се вцепенена и единствените части от мен, които изглеждаха живи, бяха вървите, минаващи през тялото ми подобно на корени и клони.

— Коктейл от кетамин, опиати, кокаин и псилоцибин. — Тонът на Маркъс беше равен и безстрастен, но десният му клепач трепна.

— Псилоцибин ли? — попитах. Имах представа за останалите.

— Халюциноген, получаван от гъби.

— Тази комбинация ще доведе Матю до лудост — каза Хамиш.

— Убиването му би било твърде бързо за целите на Бенджамин — процеди Изабо. — Ами онзи плат? — Тя посочи екрана.

— Мисля, че е одеяло. По-голямата част е извън кадър, но въпреки това го включих — каза Натаниел.

— Отвън няма никакви характерни ориентири — отбеляза Болдуин. — Виждат се само дървета и сняг. Може да е на хиляди места в Централна Европа по това време на годината.

На централния прозорец главата на Матю леко се завъртя.

— Нещо става — съобщих и придърпах лаптопа към себе си.

Бенджамин доведе момиче в стаята. Не можеше да е на повече от четири години и носеше дълга бяла нощница с дантели на яката и ръкавите. Дрехата беше оцапана с кръв.

Момичето имаше замаяна физиономия и смучеше палеца си.

— Фийби, изведи Даяна навън — незабавно нареди Болдуин.

— Не. Оставам. Матю няма да се нахрани с нея. Няма. — Поклатих глава.

— Той не е на себе си от болката, загубата на кръв и опиатите — меко рече Маркъс. — Матю не е отговорен за действията си.

— Съпругът ми няма да се храни с дете — абсолютно убедено заявих аз.

Бенджамин настани момиченцето на коляното на Матю и погали шията му. Кожата беше разкъсана и кръвта около раната се беше съсирила.

Ноздрите на Матю рязко се разшириха, когато инстинктивно позна какво има наблизо. Той нарочно се извърна.