Книгата на живота

Изгубих на първото гласуване с осем „против“ и един (аз) „за“. Някои гласуваха „против“ поради процедурни причини, тъй като двамата с Матю бяхме нарушили съглашението, а Паството вече беше гласувало да спазва древния пакт. Други отхвърлиха предложението ми, тъй като бичът на кръвожадността заплашваше здравето и безопасността на всички топлокръвни, били те демони, човеци или вещици. По вестниците вече имаше материали за извършени от вампири убийства, при това доста ужасяващи. Татяна беше против спасяването на вещиците от Хелм и със сълзи на очи обясни, че направили магия на баба й, която отишла там на почивка и цялата се покрила с циреи. Никакви обяснения не можеха да я убедят, че всъщност има предвид Чебоксари, дори когато Рима извади въздушни снимки, за да докаже, че Хелм не е курорт на брега на Волга.

— Има ли вести от Болдуин или Веран? — попитах аз. Обхватът на мобилните телефони беше лош на Изола дела Стела и единственият начин да хванеш сигнал вътре в Целестина бе да излезеш на открития център на вътрешния двор и да търпиш поройния дъжд..

— Няма. — Галоуглас пъхна чаша чай в ръката ми и сви пръстите ми около нея. — Пий.

От тревогите за Матю и раздразнението от византийските правила и процедури на Паството стомахът ми се бунтуваше. Върнах му чашата, без да я докосна.

— Не вземай решението на Паството присърце, лельо. Баща ми винаги е казвал, че първото гласуване е само позьорство и най-често резултатът от второто е обратен.

Взех платнената чанта на Бодлианската библиотека, кимнах и се върнах в заседателната зала. Враждебните погледи, които ми отправиха Жербер и Доменико, ме накараха да се запитам дали Юг не е бил оптимист относно политиката на Паството.

— Кръвожадност! — изсъска Жербер и ме сграбчи за ръката. — Как Дьо Клермон са успели да я скрият от нас?

— Не зная, Жербер — отвърнах и се освободих от хватката му. — Изабо живя под покрива ти седмици наред, а ти така и нищо не откри.

— Десет и половина е. — Зидони фон Борке влезе в помещението. — Завършваме в полунощ. Хайде да приключваме с тази гнусна работа и да продължим с по-важни неща, като разследваме нарушаването на съглашението от страна на фамилия Бишъп.

Нямаше нищо по-важно от това да отървем света от Бенджамин, но си задържах езика зад зъбите и седнах на мястото си, като оставих чантата на масата пред мен. Доменико посегна към нея, все още любопитен да разбере какво има вътре.

— Не пипай.

Погледнах го. Явно очите ми са били повече от изразителни, защото той побърза да си дръпне ръката.

— И тъй, Зидони, да разбирам ли, че предлагаш да се сложи край на дебатите? — рязко я попитах. Въпреки призивите й за бързо решаване, тя беше основна спънка за обсъждането и по всеки въпрос задълбаваше в ненужни подробности, като едва не ме изкарваше от кожата ми.

— Ни най-малко — изсумтя тя. — Просто искам нещата да се разглеждат с подходящата ефективност.

— Оставам против намесата в един очевидно семеен проблем — заяви Жербер. — Предложението на мадам Дьо Клермон цели да открие тази неприятна тема за по-внимателно разглеждане. Рицарите на Лазар вече са място и издирват съпруга й. Най-добре е да оставим нещата да си продължат по курса.

— А кръвожадността? — Това беше първият път, когато Сату каза нещо, освен онова „не“, когато се провеждаше първото гласуване.

— Кръвожадността е проблем, който трябва да се остави на вампирите. Ще накажем фамилия Дьо Клермон за сериозните им грешки в преценките и ще вземем съответните мерки да издирим и унищожим всички, които може да са заразени. — Жербер опря върховете на пръстите си един в друг и огледа насядалите около масата. — Можете да сте спокойни по този въпрос.

— Съгласен съм с Жербер. Нещо повече, не може да се основава издънка от страдащ от заболяването сир — изтъкна Доменико. — Това е немислимо. Матю Клермон трябва да бъде умъртвен, както и всичките му деца. — Очите на вампира проблеснаха.

Осаму вдигна ръка и зачака да бъде забелязан.

— Да, господин Ватанабе?— кимнах към него.

— Какво е тъкачка? — попита той. — И какво общо имат те с вампири, страдащи от кръвожадност?

— Какво те кара да мислиш, че имат нещо общо? — озъби се Зидони.

— Напълно логично е кръвожадните вампири и вещиците тъкачки да имат нещо общо. Иначе как Даяна и Матю биха могли да имат деца? — Агата ме погледна с очакване. Преди да успея да отговоря, Жербер стана и се надвеси над мен.

— Това ли е открил Матю в Книгата на живота? — остро попита той. — Да не си изкопала някое заклинание, което свързва двата вида?

— Сядай, Жербер. — Джанет плетеше от часове, като от време на време вдигаше очи, за да пусне някой смислен коментар или да се усмихне благо.

— Вещицата трябва да отговори! — възкликна Жербер. — Какво е това заклинание и как си го направила?

— Отговорът е в Книгата на живота. — Придърпах чантата към себе си и извадих тома, който бе останал скрит толкова време в Бодлианската библиотека.

Около масата се чуха изумени ахкания.

— Това е трик — обяви Зидони. Тя стана и заобиколи масата. — Ако това е изгубената книга със заклинания на вещиците, настоявам да я разгледам.