Книгата на живота

— Това е изгубената история на вампирите — изръмжа Доменико, докато тя минаваше покрай стола му.

— Заповядай. — Подадох Книгата на живота на Зидони.

Вещицата се опита да освободи закопчалките, буташе и дърпаше, но книгата отказа да й сътрудничи. Протегнах ръце и книгата полетя във въздуха между нас, нетърпелива да се върне там, където й беше мястото. Зидони и Жербер се изгледаха продължително един друг.

— Ти я отвори, Даяна — предложи Агата, чиито очи се бяха окръглили. Помислих си за онова, което бе казала в Оксфорд преди толкова много месеци — че Ашмол 782 принадлежи не само на вещиците и вампирите, но и на демоните. По някакъв начин тя вече беше предусетила съдържанието й.

Сложих Книгата на живота на масата, докато Паството се събираше около мен. Само докоснах закопчалките и те се отвориха моментално. Шепот и въздишки изпълниха въздуха, последвани от тайнствените следи, оставяни от духовете на свързаните със страниците създания.

— Магията е забранена на Изола дела Стела — запротестира Доменико. В гласа му се долавяше паника. — Кажи й, Жербер!

— Ако правех магия, Доменико, щеше да го разбереш много ясно — отвърнах аз.

Доменико пребледня, когато привиденията станаха по-отчетливи и приеха издължена човешка форма с кухи, тъмни очи.

Разтворих книгата. Всички се наведоха, за да я погледнат по-отблизо.

— Там няма нищо — промърмори Жербер и лицето му се изкриви от ярост. — Страниците са празни. Какво си направила с нашата книга за произхода ни?

— Тази книга мирише... странно. — Доменико подуши подозрително въздуха. — На мъртви животни.

— Не, мирише на мъртви създания. — Разлистих страниците, така че миризмата да се вдигне във въздуха. — Демони. Вампири. Вещици. Всички са вътре.

— Искаш да кажеш... — Татяна ме погледна с ужас.

— Точно така — потвърдих. — Пергаментът е изработен от кожата на създания. Листата също са съшити с коси на създания.

— Но къде е текстът? — повиши тон Жербер. — Книгата на живота би трябвало да е ключ към много загадки. Тя е нашият свещен текст, историята на вампирите.

— Ето го свещения ви текст.

Запретнах ръкави. Букви и символи се завихриха и потекоха непосредствено под кожата ми, излизаха на повърхността като мехурчета в езеро и тутакси изчезваха. Нямах представа какво става с очите ми, но подозирах, че те също бяха пълни със знаци. Сату се дръпна назад от мен.

— Омагьосала си я — изръмжа Жербер.

— Книгата на живота е била омагьосана преди много време — отвърнах. — Аз само я отворих.

— И тя е избрала теб. — Осаму приближи пръст да докосне символите по ръката ми. Няколко букви се събраха около точката, където кожата му се допря до моята, след което се разбягаха.

— Защо книгата е избрала Даяна Бишъп? — попита Доменико.

— Защото съм тъкачка, създателка на заклинания, а такива сме останали само няколко. — Отново погледнах Сату. Беше стиснала устни и очите й ме молеха да мълча. — Имали сме твърде голяма творческа сила и другите вещици са ни избили.

— Същата сила, която ти позволява да създаваш нови заклинания, ти дава способност да създаваш нов живот — изтъкна Агата, без да крие вълнението си.

— Това е специална благословия, която богинята дава на жените тъкачки — поясних. — Не всички тъкачи са жени, разбира се. Баща ми също беше тъкач.

— Невъзможно — озъби се Доменико. — Поредното вещерско коварство. Никога не съм чувал за тъкачи, а древният бич на кръвожадността е мутирал в още по-опасна форма. Колкото до деца, родени от вещици и вампири, не можем да позволим подобно зло да пусне корени. Те ще бъдат чудовища, които няма да се поддават на здравия разум или на контрол.

— Не мога да се съглася с теб по този въпрос, Доменико — каза Джанет.

— На какви основания? — малко раздразнено попита той.

— На основания, че аз съм подобно създание и не съм нито зло, нито чудовище.

За първи път от пристигането ми тук вниманието на присъстващите беше насочено другаде.

— Баба ми е била дете на тъкачка и вампир. — Сивите очи на Джанет не се откъсваха от моите. — Всички в Северна Шотландия го наричаха Ники-Бен.

— Бенджамин — промълвих аз.

— Точно така — кимна Джанет. — Младите вещици били предупреждавани да внимават в безлунни нощи, за да не ги хване Ники-Бен. Прабаба ми Изобел Гоуди не се вслушала в предупрежденията. Двамата имали безумна връзка. Според легендите той я ухапал по рамото. Когато си отишъл, Ники-Бен оставил след себе си нещо, за което не знаел — дъщеря. Аз нося нейното име.

Погледнах надолу към ръцете си. В нещо като магически скрабъл буквите се надигнаха и се подредиха в име ДЖАНЕТ ГОУДИ, ДЪЩЕРЯ НА ИЗОБЕЛ ГОУДИ И БЕНДЖАМИН ФОКС. Бабата на Джанет е била една от Светлородените.

— Кога е била зачената баба ти? — Разказ за живота на едни Светлороден би могъл да ми каже нещо за бъдещето на собствените ми деца.