Читаем Книгата на живота полностью

Болдуин събра пръсти пред лицето си, сякаш обмисляше въпроса, докато Матю се взираше невярващо в сина си. Маркъс отвърна предизвикателно на погледа му.

— Винаги съм искал традиционен брак като този на дядо и Изабо — продължи Маркъс. — Когато става дума за любов, ти си революционерът в семейството, Матю. Не аз.

— Дори Фийби да стане вампир, не може да се спази традицията. Заради кръвожадността тя никога не бива да пие кръв от артерията ти — посочи Матю.

— Сигурен съм, че дядо е опитвал кръвта на Изабо. — Маркъс погледна към баба си. — Нали така?

— Нима искаш да поемеш този риск, след като знаеш какво ни е известно за предаваните чрез кръвта болести? — попита Матю. — Маркъс, ако наистина я обичаш, не я променяй.

Телефонът на Матю иззвъня и той с неохота погледна екрана.

— Мириам е — намръщено съобщи.

— Не би се обадила в този час, освен ако в лабораторията не е станало нещо важно — каза Маркъс.

Матю включи на спикърфон, така че топлокръвните също да чуват разговора наред с вампирите.

— Мириам?

— Не, татко. Обажда се синът ти. Бенджамин.

Гласът от другата страна беше едновременно чужд и познат, каквито често са гласовете в кошмарите.

Изабо скочи на крака. Лицето й беше бяло като сняг.

— Къде е Мириам? — остро попита Матю.

— Не знам — лениво отвърна Бенджамин. — Може би с някакъв тип на име Джейсън. Звъня й няколко пъти. Или с Амира. Тя я потърси два пъти. Мириам е твоя кучка, татко. Може би ако щракнеш с пръсти, веднага ще дотича при теб.

Маркъс понечи да заговори, но Болдуин му изсъска и племенникът му веднага затвори уста.

— Чух, че имало неприятности в Сет-Тур. Нещо, свързано с вещица — подхвърли Бенджамин.

Матю не се хвана на въдицата.

— Доколкото разбрах, вещицата открила някаква тайна на Дьо Клермон, но умряла, преди да успее да я оповести. Колко жалко. — Бенджамин цъкна иронично с език. — И тя ли беше като онази, която държеше в плен в Прага? Изумително създание.

Матю завъртя автоматично глава, за да се увери, че съм в безопасност.

— Винаги си твърдял, че съм черната овца в семейството, но двамата с теб си приличаме повече, отколкото би искал да признаеш — продължи Бенджамин. — Дори споделям твоята склонност към компанията на вещици.

Усетих промяната във въздуха, когато яростта потече във вените на Матю. Кожата ми настръхна и левият ми палец глухо затуптя.

— Не ме интересува какво правиш — студено рече Матю.

— Дори ако е свързано с Книгата на живота ли? — Бенджамин изчака няколко секунди. — Знам, че я търсиш. Има ли някакво отношение към проучванията ти? Трудна тема, генетика.

— Какво искаш? — попита Матю.

— Вниманието ти. — Бенджамин се разсмя.

Матю не отговори.

— Рядко оставаш без думи, Матю — рече Бенджамин. — За щастие, сега ти е ред да слушаш. Най-сетне открих начин да унищожа теб и останалите Дьо Клермон. Нито Книгата на живота, нито жалките ти научни опити могат да ти помогнат.

— С радост ще ти покажа, че си лъжец — обеща му Матю.

— О, не мисля. — Бенджамин сниши глас, сякаш споделяше някаква голяма тайна. — Разбираш ли, знам какво са открили вещиците преди толкова много години. А ти?

Погледът на Матю се спря върху мен.

— Ще се обаждам — каза Бенджамин.

Връзката прекъсна.

— Обади се в лабораторията — настоях, мислейки единствено за Мириам.

Пръстите на Матю полетяха по клавиатурата.

— Крайно време беше да се обадиш, Матю. Какво точно да търся в твоята ДНК? Маркъс каза да гледам за репродуктивни маркери. Какво трябва да означава това? — Гласът на Мириам беше остър и раздразнен, абсолютно нетипично за нея. — Между другото, пощенската ти кутия прелива, а аз излизам в отпуска.

— В безопасност ли си? — с дрезгав глас попита Матю.

— Да. Защо?

— Знаеш ли къде е телефонът ти?

— Не. Изгубих го някъде. Може би в някой магазин. Сигурна съм, че който го е намерил, ще ми се обади.

— Обади се на мен. — Матю изруга. — Телефонът ти е у Бенджамин, Мириам.

Последва мълчание.

— У твоя Бенджамин? — с ужас попита Мириам. — Мислех, че е мъртъв.

— Уви, не е — с искрено съжаление каза Фернандо.

— Фернандо? — Мириам произнесе името му с огромно облекчение.

Sim, Miriam. Tudo bem congito? — меко попита Фернандо.

— Слава богу, че си там. Да, да, добре съм. — Гласът й трепереше, но тя направи доблестен опит да го овладее. — Кога за последен път някой е чувал за Бенджамин?

— Преди векове — обади се Болдуин. — И въпреки това Матю си е у дома само от няколко седмици, а Бенджамин вече е намерил начин да се свърже с него.

— Това означава, че го е наблюдавал и чакал — прошепна Мириам. — Ох, Господи.

— В телефона ти имаше ли нещо за проучванията ни, Мириам? — попита Матю. — Запазени имейли? Данни?

— Не. Знаеш, че изтривам имейлите си, след като ги прочета. — Тя замълча за момент. — Указателят ми. Бенджамин вече знае телефонните ти номера.

— Ще ги сменя — бързо рече Матю. — Не се прибирай у дома. Иди при Амира в Старата ложа. Не искам да оставате сами. Бенджамин спомена Амира по име. — Матю се поколеба. — Както и Джейсън.

Мириам рязко си пое дъх.

— Сина на Бертранд ли?

Перейти на страницу:

Похожие книги