— Защото онова, което е открила Емили, я е принудило да призове духове — обясних. — Сара смята, че Емили се е опитвала да се свърже с майка ми. Може би тя също е знаела нещо. Ако е така, може би ще успеем да научим нещо повече в Медисън.
— Прекалено много мислене, може би и ако, лельо — намръщено подхвърли Галоуглас.
Погледнах съпруга си, който не беше отговорил на предложението ми, а се взираше с отсъстващ вид в чашата си вино.
— Какво мислиш, Матю?
— Можем да идем в Медисън — каза той. — Засега.
— Ще дойда с вас — предложи Фернандо. — Ще правя компания на Сара.
Тя му се усмихна с благодарност.
— Тук стават повече неща, отколкото личи на пръв поглед. И са свързани с Нокс и Жербер. Нокс е дошъл в Сет-Тур заради едно писмо, на което попаднал в Прага и в което се споменава Ашмол 782. — Матю беше много сериозен. — Не може да е случайност, че откритието на Нокс съвпада със смъртта на Емили и повторната поява на Бенджамин.
— Вие бяхте в Прага. Книгата на живота е била в Прага. Бенджамин е бил в Прага. Нокс е намерил нещо в Прага — бавно изброи Фернандо. — Прав си, Матю. Това е нещо повече от съвпадение. Модел е.
— Има и още нещо. Нещо, което не сме ви казвали за Книгата на живота — рече Матю. — Написана е на пергамент, изработен от кожите на демони, вампири и вещици.
Маркъс се опули.
— Това означава, че съдържа генетична информация.
— Точно така — кимна Матю. — Не можем да позволим тя да попадне в ръцете на Нокс или, да не дава Господ, на Бенджамин.
— Намирането на Книгата на живота и на липсващите страници си остава основен приоритет — съгласих се аз.
— Тя може не само да ни разкаже за произхода и еволюцията на създанията, но и да ни помогне да разберем кръвожадността — добави Маркъс. — Може би ще успеем да съберем и полезна генетична информация от нея.
— Домът Бишъп върна страницата с химическата сватба на Даяна малко след като се прибрахме — съобщи Матю. Домът беше известен сред вещиците в района с магическите си пакости и често вземаше скъпи неща за съхранение само за да ги върне на собствениците им по-късно. — Ако успеем да си осигурим лаборатория, бихме могли да я тестваме.
— За съжаление, не е лесно да си уредиш достъп до модерни генетични лаборатории — поклати глава Маркъс. — И Болдуин е прав. Не можете да идете в Оксфорд.
— Може би Крис ще успее да ти намери нещо в Йейл. Той също е биохимик. Неговата лаборатория не разполага ли с нужното оборудване? — Познанията ми за лабораториите се изчерпваха някъде около 1715 година.
— Няма да анализирам страница от Книгата на живота в лабораторията на колеж — заяви Матю. — Ще потърся частна лаборатория. Трябва да има нещо, което да мога да наема.
— Древната ДНК е крехка. Ще трябва да работим с повече от един лист, ако искаме надеждни резултати — предупреди ни Маркъс.
— Още една причина да извадим Ашмол 782 от Бодлианската библиотека — заключих аз.
— Там е на сигурно място, Даяна — увери ме Матю.
— Засега — отвърнах.
— Нали някъде се мотаят още два листа? — попита Маркъс. — Можем да потърсим първо тях.
— Може би и аз ще мога да помогна с нещо — предложи Фийби.
— Благодаря, Фийби. — Бях видяла партньорката на Маркъс в работен режим в Кръглата кула. Бих се радвала да имам на разположение уменията й.
— А Бенджамин? — попита Изабо. — Знаеш ли какво имаше предвид, когато каза, че е започнал да споделя вкуса ти към вещици, Матю?
Той поклати глава.
Шестото ми чувство ми казваше, че откриването на отговора на този въпрос може да се окаже ключ към всичко.
Анонимен английски сборник с цитати,
ок. 1390 година,
Гонсалвис MS 4890, ф. 8
7.
Стоях в килера на Сара и се взирах през прашното вълнисто стъкло на прозореца. Цялата къща се нуждаеше от добро проветряване. Месинговото резе на прозореца отначало оказа съпротива на опитите ми да го отворя, но подутата рамка най-сетне се предаде и прозорецът се вдигна, като изскърца възмутено от грубото отношение.