Когато боговете се смеят

— Значи така — заключи баща й, недочакал от нея ясни обяснения. — Ще взема тези писма. Ще помоля свои познати да поработят с тях и да те защитят от неговото натрапничество.

— Той не ми се натрапва. — Женя все още се опитваше слабо да се съпротивлява, но вече разбираше, че всичко е свършено. — Не ми е сторил нищо лошо.

— Засега не ти е сторил. И аз не смятам да чакам болният му разум да реши, че трябва да те убие или изнасили.

— Татко!

— Точка по въпроса. Няма какво повече да обсъждаме. Мога да добавя само едно: съжалявам, че моята дъщеря се оказа кръгла глупачка, която не разбира елементарни неща. Вместо веднага да разпознае у този почитател психично болен човек и да съобщи на баща си за неговото натрапничество, тя си е втълпила някаква идиотска история за неземна любов и не желае да се съобразява с очевидни факти.

Глава 4.

Ох, колко мразеше Сурин тези срещи! Кой знае защо му се струваше, че е много по-безопасно да контактува с Рубцов по телефона. Изглежда, имаше чувството, че разискването на въпрос по телефона е определено по-проста работа и не крие никаква заплаха, докато при лична среща ще трябва да напряга всичките си умствени способности и мозъчни гънки. Като много други държавни служители и Василий Никанорович Сурин нямаше нищо против да получава пари, но страшно не обичаше да заработва тези пари. Когато късно снощи Рубцов му се обади по телефона и с обичайния си спокоен тон заяви, че трябва да се срещнат, сърцето на Сурин тревожно се разтупка. През цялата останала вечер се заяждаше с жена си и едва се сдържаше да не си го изкара на децата, които като всички нормални деца даваха повод да им се разкрещи всяка минута, ако не и всяка секунда.

— Вася, защо не си легнеш вече — ядосано каза жена му след поредната му нападка. — Когато се умориш, ставаш съвсем непоносим. Време ти е да си вземеш отпуск.

Сурин премълча и със скръбна физиономия тръгна към банята. Отпуск, отпуск… Самият отпуск е хубаво нещо, но няма никакво отношение към Рубцов. От Рубцов не можеш да се отървеш с никакъв отпуск и дори не можеш да се пенсионираш.

Цялата нощ го тормозиха някакви объркани сънища, в които той ту летеше със самолет, ту бе тръгнал за някъде с велосипед и знаеше, че трябва непременно да стигне навреме, инак Рубцов строго ще го накаже. Къде именно трябваше да стигне и какъв е този срок, сънят не казваше, но страхът пред гнева на Рубцов затъмняваше всичко наоколо. Сурин се събуди разбит и потен, с отвратителен кисел вкус в устата, сякаш предната вечер бе прекалил с пиенето и бе изпушил цял пакет лоши цигари.

Срещата им беше определена за един часа по обяд, в бар с почти неприличното име „Пивницата“. Но името всъщност беше единственият недостатък на това заведение, което се намираше на Ленински проспект. Първо, беше достатъчно близо до работата на Сурин и обедната почивка щеше да му стигне за срещата. Второ, „Пивницата“ се намираше недалеч и от офиса на Рубцов, чиято обедна почивка беше ненормирана, но който все пак ценеше времето си. И трето, кухнята в нея беше повече от прилична, макар и скъпичка за държавната заплата на Сурин. Василий Никанорович отдавна вече не живееше само от заплатата си.

Рубцов пристигна, както винаги, на минутата — спокоен, сдържан, изтупан, сякаш навън не цареше трийсетградусова жега. Със строг делови костюм и вратовръзка. „Сигурно изобщо не се поти — кой знае защо се мярна в главата на Сурин, който се задушаваше в ризата си с къси ръкави. — Не човек, а машина“.

След като поръча обяда, Рубцов мина на въпроса. Колкото повече го слушаше Сурин, толкова повече се смайваше. Заради тази ли дреболия цялата минала нощ го измъчваха кошмари?

— Слушай, не ти ли се струва, че се тревожиш само задето си нямаш други грижи? — попита той без заобикалки. — Какво си се заял с момичето? Голяма работа, някакъв глупак й пишел писма. Какво сега, заради това да вдигна на крак цялата руска милиция ли?

— Не ме разбра добре — бавно произнесе Рубцов, загледан в него със студените си ясни очи. — Евгения е моя единствена дъщеря, бъди така добър да го проумееш веднъж завинаги. Нещо повече, моята единствена дъщеря има лоша наследственост, много лоша, казвал съм ти какво представляваше майка й и с какви усилия изтръгнах детето си от нейните лапи. Не мога да допусна Евгения да тръгне по нейните стъпки и съм готов да направя всичко, за да предотвратя това.