Ковачница на мрак

Емрал усети, че се е разтреперила. „Чудо е, че азатанаи не са почитани като богове.“

Зад приближаващата се жена се появиха магьосник Реш и лейтенант Капло Дриим. Никой от двамата не излъчваше увереност — изглеждаха потиснати, уморени и разколебани.

Със светлината дойде топлина, която се вряза през ледения въздух. Жената азатанаи, крехка и деликатно прелестна, с руса коса, разлюляна от вихрените течения, спря на три крачки от тях. Впи погледа си в Аномандър и каза:

— Нощта ще подири кожата ти. Пред твоите очи мракът ще бъде разбулен. Но ще направя видимо непочитанието в теб, като дар.

Аномандър се намръщи.

— Азатанаи, не моля за дарове. Не предлагам непочитание.

Погледът на жената се измести от него и се спря на Емрал.

— Вашата скръб, висша жрице, е самотна и това ви тласка да споделите истините си. Не ви съветвам. Огласите ли тайните си, ще бъдете отхвърлена от тези, на които държите най-много.

Топлината я обля и Емрал едва успя да овладее тона си.

— Азатанаи, думите ви за поздрав са арогантни.

Тънките вежди се извиха.

— Мога да бъда само това, което съм, висша жрице. Идвам да раздвижа водите и за малко всички ще бъдем слепи. Нима ще ме върнете тепърва?

Емрал поклати глава.

— Тя желае да ви види, азатанаи.

— Споделям желанието. Наречена бях Т’рисс и вече приемам това име като свое. Не зная коя съм била преди да стана Т’рисс. Живях във Витр. Аз съм от азатанаи, но не зная какво означава това.

— Ако сте тук, за да търсите отговори на въпроси, може да се разочаровате — каза Аномандър.

— Тайстите гледате на Витр като на враг — отвърна Т’рисс. — Не е така. Витр съществува сам за себе си. Той е море от възможности, от потенциал. Поддържа живот така, както кръвта поддържа живот.

— Той ли ви създаде? — попита Аномандър.

— Не.

— Но нараства. Поглъща земя — това наистина представлява заплаха за Куралд Галайн.

Жената сви рамене.

— Морето не сънува за вас.

Вниманието на Емрал се отклони от невъзмутимото самообладание на азатанаи към магьосник Реш. Лицето му беше пребледняло и изпито.

— Магьосник Реш, вие ни доведохте тази гостенка. Тя събуди вашия древен бог. Какво би искала майка Шеканто да кажете на следовниците на Майка Тъма?

— Нищо — отвърна той задавено. — Засега.

— Ще я видя сега — заяви Т’рисс.

Емрал се отдръпна настрани. Т’рисс я подмина.

Щом магьосник Реш и Капло пристъпиха след нея, ръцете на Аномандър се стрелнаха мълниеносно, сграбчиха Капло за туниката и го запокитиха към стената. Краката на монаха заритаха във въздуха.

Реш отскочи назад притеснен, а след това бързо поклати глава и Емрал видя блесналото острие на нож, наполовина скрито в лявата ръка на Капло… изчезна толкова бързо, колкото се бе появило.

Т’рисс дори не се обърна, а бутна тежката врата и прекрачи в залата. Вратата, останала отворена, за миг отрази жълта светлина и Емрал усети как силата на азатанаи се вряза през тъмнината.

Аномандър говореше на Капло:

— Кръв няма да бъде пролята вътре, разбра ли ме?

— Н… ненужно беше, милорд — изпъшка Капло.

Аномандър го пусна да се свлече до стената и се обърна рязко към магьосник Реш.

— Уведоми Шеканто, че не споделяме паниката й. И ако още веднъж си позволи да прати ценния си убиец на аудиенция с Майка Тъма, ще се погрижа главата му да бъде набучена на стената на Цитаделата, а след това и нейната.

— Ще предам посланието ви, милорд — промълви Реш, но вниманието му бе другаде.

Светлината от входа изведнъж изчезна. Миг след това Висша жрица Синтара залитна и се появи на прага. Кожата й беше с цвета на алабастър, очите й — мастиленочерни езера. Емрал понечи да й помогне, но Синтара изпъна ръка да я спре, лицето й бе изкривено в маска на злост и омраза.

— Не ме докосвай, окаяна вещице! Аз избрах своя дар! Аз го избрах!

Провря се през другите и затича по коридора.

Магьосник Реш отпусна гръб на стената със стон, като замаян от силно вино. Стисна очи и отрони:

— Тя си отиде.

Не беше нужно за Емрал да й казва повече. Мразовит въздух нахлу от светая светих в коридора. Аудиенцията беше свършила и Т’рисс бе изчезнала. Въздухът режеше жестоко, почти разяждащ от остатъците на развихрената сила.

Аномандър се обърна към мага.

— Прогонена ли беше?

Реш го зяпна стъписан.

— Нищо ли не ви дава тя? Тази скъпа ваша нова богиня?

— Може и да дава — отвърна Аномандър. — Но аз не искам.

— Не е прогонена. Времето е изкривено в светая светих — там вътре може да са си говорили дни. Няма как да се разбере. Тя донесе кръв — усетих я — донесе витр в тази зала. Милорд, не знаех… трябва да е бил вътре в нея.

Аномандър се извърна към зейналата врата.

— Оръжие?

— Не, милорд. Дар.

— Шейки — заповяда Аномандър. — Изчакайте ни тук. Висша жрица Емрал, придружете ме. — И влезе в светилището.

Емрал го последва.

Щом вратата зад тях се затръшна, Емрал веднага забеляза, че нещо се е променило. Мракът бе останал, но някак я нямаше потискащата му тежест и пред очите й изглеждаше почти прозрачен. С нарастващо изумление осъзна, че може да открои подробностите из залата.