Ковачница на мрак

— Не. Гнездото все не е достатъчно голямо или хубаво, а пиленцата ни разочароват непрекъснато. Дървото не дава достатъчно закрила и дните са твърде къси или твърде дълги. Храната все не стига или е много застояла, а жена ти изглежда все по-грозна всяка сутрин.

Тя го погледна стъписана, а след това избухна в смях.

Реакцията й го стресна и след малко той поклати глава.

— Не очаквам господарят ми да мисли вместо мен, милейди. Всеки от нас трябва да го прави за себе си и това е единствената сделка, заслужаваща уважение.

— И все пак ти получаваш заповеди от него и правиш каквото ти нареди.

Той сви рамене.

— Повечето хора не обичат да мислят прекалено. По-лесно е така. Но съм напълно доволен от сделката, която съм сключил.

— Тогава той ще иска да чуе какво мислиш, Грип Галас.

— Знам, милейди. Просто съжалявам за това, което ще загуби, като му кажа.

— Би ли предпочел да не му кажеш нищо? Да изчакаш за след брачното празненство?

— Да — призна Грип. — Но ще приема това, което трябва, и няма да се оплача, нито ще виня някого.

— Значи наистина си доволен от сделката си.

— Да.

— Напомняш ми за моя кастелан.

— Рансепт ли, милейди? Мъдър мъж.

— Мъдър?

— Никога не мисли прекалено много.

Тя въздъхна и погледна отново свитата.

— Иска ми се да си бях в имението и да се карам сега на кастелана си заради жестокостта му към любимото му куче. Съжалявам, че не мога просто да се скрия и да не обсъждам нищо по-важно от тенията на окаяното животинче.

— Щяхме да скърбим за отсъствието ви, милейди, и да завиждаме на кастелана, че ви гледа.

— Ще ме прелъстяваш ли сега, Грип Галас?

Той повдигна вежди и се изчерви.

— Милейди, простете ми! Винаги съм почтителен в комплиментите си.

— Боя се, че не вярвам на мъже, които правят подобни твърдения.

— И така наранявате себе си.

Тя замълча, вгледа се в очите му и за първи път видя нежността в тях, искрената обич и болката, която явно изпитваше за нея. Всичко това само усили тъгата й.

— Съдбата ми е да губя мъже, на които държа, Грип Галас.

Очите му леко се разшириха, а после той наведе смутено глава и ръцете му се засуетиха с юздите.

— Пази се в това, което предстои — каза му тя.

От свитата се разнесе вик и конниците и впряговете подкараха по моста.

Грип присви очи към процесията и вдиша дълбоко.

— Време е, милейди. Благодаря ви за чистите дрехи. Разбира се, ще ви се отплатя.

Тя си спомни зацапаните с кръв дрипи, които носеше в нощта, когато се появи на вратата й, и очите й се напълниха със сълзи.

— Не ти ги продадох, Грип. Нито ти ги заех.

Той я погледна, кимна неловко и подкара към свитата.

Хиш Тула смуши бойния си кон след него. Щом се приближеше, щеше да свърне настрани и да се опита да се включи най-отзад към процесията. С малко късмет Аномандър нямаше да забележи идването й и така щеше да му спести неудобството.

Но още на моста той видя и двамата и свитата спря толкова внезапно, колкото беше тръгнала, след жеста на Аномандър. Обърна се към брат си Силхас. Заговориха, но тя и Галас, вече спрели, бяха много далече, за да чуят какво си казват. Малко след това Аномандър вече яздеше назад, а всички останали бяха вперили погледи в тях.

Лорд Аномандър спря коня си и слезе от седлото. Закрачи и застана пред Хиш Тула.

— Сестро на Нощта — заговори той. — Благословията на нашата Майка ви приляга добре.

— С липсата на светли тонове възрастта ми става загадка, искате да кажете.

Отговорът й го накара да замълчи и той се намръщи.

„И така наранявате себе си.“ Избягна погледа му и съжали, че го е разколебала.

Грип Галас заговори:

— Простете, господарю…

Но Аномандър вдигна ръка и без да откъсва очи от Хиш, каза:

— Виждам, че имаш да ми кажеш сериозни неща, Грип, и няма да ги пренебрегна. Моля те, след малко.

— Разбира се, господарю.

Грип плесна с юздите и подкара към челото на колоната, а Хиш се загледа след него изоставена.

— Няма ли да слезете, лейди Хиш?

Сепната, тя го направи и застана до главата на коня, с юздите в ръка.

— Не се отзовахте на поканата ми, милейди. Признавам, че изпитвам срам за дързостта си. Толкова отдавна беше все пак, и годините са ни отдалечили. Но все още се чувствам като дете в очите ви.

— Никога не си бил това — отвърна тя. — И срамът е мой. Ето ме, отстъпих пред жеста ви на съжаление.

Той се взря в нея смутен.

— Говорих с Грип Галас — продължи тя. — Той е безцеремонно откровен в поведението си, но започнах да харесвам искреността му.

— Грип е най-малко безцеремонният мъж, когото познавам.

— Значи съм изиграна.

— Не, ни най-малко. Ако е принуден да крие чувствата си, лейди Хиш, той се обърква. В това, че е дошъл при вас преди мен, има история, предполагам. Последното, което знам за него, е, че пътуваше от дома Корлас да охранява един млад заложник. Не му е присъщо да пренебрегва такива отговорности.

— Разбира се — отвърна тя и се засрами от малко резкия си тон. — Детето е под моя закрила засега и да, има история, но е редно Грип да я разкаже.

— Добре.

— Не вярвам в непреодолими раздели, лорд Аномандър.

Той като че ли се отпусна.

— Ако си въобразявате, че гледа на вас като баща, грешите.