Ковачница на мрак

— И вярвам, че ще разбереш, ако дойде моментът саможертвата ти да се окаже необходима. В края на краищата ние ще сме тези, които ще заведат азатанаи на среща с Майка Тъма.

Капло повдигна вежди.

— Оправдание за последствията? А ако никой не оцелее от битката освен Т’рисс?

— Тогава малцина ще възразят, че всички сме изгубени, лейтенант. Впрочем, в Карканас ще имаш и други отговорности. Слушай и помни.

Скоро след това Капло излезе на двора и тръгна към шадравана. Магьосникът Реш стоеше на почтително разстояние от Т’рисс, която газеше гола в дълбоката до колене вода и капките блестяха по смуглата ѝ кожа. По раменете ѝ се виждаха следи от слънчево изгаряне и това напомни на Капло за сменящи кожата си змии. Освен магьосника и азатанаи никой друг не се виждаше из двора.

„Децата или бягат от голата плът, или зяпват. Но е неприлично да зяпнеш. Колкото до мен, просто съм възхитен.“

Спря до Реш.

— Казват, че винаги си оставаме ученици, каквато и да е възрастта ни.

— Някои уроци често се повтарят, но никога не се научават докрай — изсумтя Реш. — Виждам пред себе си трактат за живота.

— Критиците ще те захапят жестоко.

— Ще са като комари по кожата ми. Настървени съразмерно, но размерът е малък.

— Значи ще гледам с радост нахапаната ти и наранена същност.

— Ето, че думите ти издават тайно възхищение към жестоките, Капло.

— Всяка измяна започва или свършва с думи.

— Жестоки?

— Така предполагам, Реш.

Т’рисс беше отишла в другия край на шадравана и сега седеше на широкия ръб, извърнала лице към слънцето и затворила очи.

— Ако Майка Тъма бе отхвърлила силата на Нощта и беше взела вместо нея силата на Мълчанието, щеше да има вечен мир — каза Реш.

— Значи намекваш, че всички случаи на насилие включват някакъв вид измяна?

— О, да. И това ще е първият ми и основен урок в списъка от уроци, които така и не научих.

— Ястребът изменя на заека? Гущерчето на мухата?

— В известен смисъл определено да, мой гаден приятелю.

— В такъв случай всички сме обречени да изменяме, след като измяната, изглежда, е присъща на самото оцеляване.

Реш се извърна към него.

— Не си ли виждал терзанието на философите? Ликуването на гузната им съвест, страстното мъмрене на самите тях и на всичките им ближни? Всички сме изменили на обещанието за вечен мир, а не е ли имало един век, много отдавна, когато смъртта е била непозната? Когато самото препитание е било без цена или жертва?

Тази идея бе стара шега между тях.

— Магьоснико — отвърна Капло, — всички философи, които съм виждал, са или пияни, или безчувствени.

— Това е скръб от загубата, приятелю, и затъване в разбирането.

— Това е слабост на волята по-вероятно.

— Воля, пречупена и безпомощна под атаката на прозрението. Когато сме притиснати на колене, светът се свива.

Капло въздъхна.

— Ах, Реш, но не всяко прозрение идва като атака.

— Даваш ми повод да пия.

— Значи доводът ти е слаб.

— И ето, аз съм единственият философ, достатъчно смел да го признае.

— Само защото си трезвен, а винаги съм оспорвал куража на трезвостта.

Млъкнаха, понеже Т’рисс стана и тръгна към тях. Щом дойде, присви очи към Капло и каза:

— Е, значи майката ви посъветва да не ме убивате? Това е добре. Нямаше да ви хареса моята кръв на ръцете ви, лейтенант.

Капло помълча, а после каза:

— Подозирате ни в крайности. Това е непристойно.

Тя кимна.

— Да.

— Радвам се, че сте съгласна…

— Убийството винаги е непристойно — продължи тя. — Усетих недоверието у приятелката ми Фарор Хенд при вашата намеса. В недоволството ѝ имаше много нива.

— Не ви мислим лошото — заяви Капло. — Но ако се наложи, ще защитим своето.

— Виждам много място за дебат, лейтенант, за това какво включва вашето „свое“. Разбира се, вие разчитате на тази неопределеност.

— Този коментар лично за мен ли се отнася, или за хората изобщо?

— Не познавам достатъчно „хора“, за да съдя — отвърна Т’рисс, седна пред тях и погали с ръка топлата вода. — Знам, че сте убиец и че на двама ви са дадени основания за необходимостта на убийството, и че се събирате с други „свои“, за да изтъкнете нужните оправдания.

Реш сякаш онемя. Покашля се и каза:

— Гост, моля ви, сдържайте силата си.

— Мислите ли, че тази сила е моя, магьоснико? — Тя се усмихна и стана. — Уморена съм. Виждам монах на входа — ще може ли да ме заведе до стаята ми?

— Момент — спря я Капло, погледна Реш, видя, че се е превил на две като от болка, и попита: — Щом силата не е ваша, чия е тогава?

— Вашият речен бог беше мъртъв. Вече не е.

Той я зяпна невярващо.

А Т’рисс добави:

— Сега трябва да се преборите с това, което претендирате, че почитате, и да дадете отговор на много неща, които сте направили в негово име. Чудно ли е, че приятелят ви е уплашен?

И тръгна през двора.

Капло се обърна към приятеля си.

— Реш? Какво ти стана? Истината ли говори тя?

Магьосникът го погледна с подивели очи.

— Гняв.

След този случай гостенката азатанаи остана в стаята си и се хранеше сама. На третата сутрин се появи в двора, яхна коня си от трева и зачака останалите.