Кръстоносци в космоса

Последва хор от одобрителни възгласи. Прокашлях се с усилие. Току-що бях прекарал с Бранитар един крайно тягостен час.

— Милорди — започнах аз…

— Да? Какво има?! — хвърли остър поглед към мен сър Роджър.

— Милорди, не смятам, че можем да намерим пътя за дома!

— Каквоо?! — изреваха всички. Неколцина скочиха на крака. Чух как лейди Кетрин ужасено изхлипа. Тогава обясних, че навигационните бележки на уерсгорците за маршрута, водещ към нашето Слънце, са изчезнали от разбитата навигационна кула. Бях организирал търсенето им с още няколко души и макар че гледахме къде ли не, не открихме нищо. Вътрешността на кулата бе обгорена, на места обшивката дори се беше стопила. Единственото ми заключение беше, че заблуден лъч от вражеско оръдие бе проникнал през пробойната, попаднал бе на чекмеджето, разбито при нашето катастрофално приземяване, и бе изпепелил документите.

— Но Бранитар знае обратния път — възрази остро Червения Джон. — Самият той го е изминавал! Ще го накарам със сила да си го спомни, милорд!

— Не бъди толкова припрян — го посъветвах аз. — Това не ти е да плуваш край морския бряг, където всяко нещо на сушата ти е познато. В небето има милиони и милиони звезди. Тази разузнавателна експедиция се е движела на зигзаг между тях, търсейки подходяща планета. Без да разполага с цифрите, които капитанът е записал при полета, човек може цял живот да търси и пак да не намери нашето Слънце.

— Но как така Бранитар не си спомня? — извика сър Оуен.

— Да си спомни стотици страници с цифри? — отвърнах аз. — Не, никой не би могъл, още повече че Бранитар не е бил командир на кораба, нито пък онзи, който следи неговия курс и води корабния дневник или изпълнява навигаторски задължения. Нашият пленник е бил незначителна фигура и задачите му са били повече сред екипажа и във връзка с поддържането на дяволските машини, а не…

— Достатъчно! — Сър Роджър прехапа устни и заби поглед в земята.

— Това променя нещата… Даа… Нима пътят на „Кръстоносец“ не е бил известен предварително? Кой го е изпратил, по дяволите?!

— Не, милорд — казах аз. — Разузнавателните кораби на Уерсгориксан просто са излитали натам, накъдето е пожелавал командирът им — към всяка звезда, която му е давала надежди, че около нея има подходящи за колонизиране планети. Едва след завръщането им и съответния доклад владетелят е научавал къде са били.

Чу се стон. Това бяха сърцати мъже, но казаното можеше да обезкуражи и Деветимата Славни22. Сър Роджър пристъпи с вдървена походка към жена си и сложи ръка на рамото й.

— Съжалявам, скъпа моя — промълви той.

Тя отдръпна лицето си от него. Сър Оуен се надигна.

Кокалчетата на ръката му, която стискаше арфата, бяха побелели от напрежение:

— Ето докъде ни докара! — рече той прегракнало. — До гибел и проклятие на другия край на небето. Доволен ли си?!

Сър Роджър сграбчи дръжката на меча си.

— Стой мирен! — изръмжа. — Всички вие приехте моя план. Нито един от вас не се възпротиви. Никой не бе заставен да дойде насила. Сега ние всички трябва да поемем товара на плещите си. Ако ли не, Господ да ни е на помощ!

По-младият рицар измърмори сърдито нещо под нос, но седна на мястото си. Беше поразително колко бързо моят господар възвръща самообладанието си. Разбира се, това беше една маска, която той слагаше, за да повдигне духа на останалите, но колцина са способни на това? Истината е, че той беше безподобен водач. Мисля, че това се дължеше на кръвта на крал Вилхелм Завоевателя23, един от бастардите24 на когото се бе оженил за незаконна дъщеря на оня граф Годфри, който бе сложил началото на благородния род Дьо Турнвил и впоследствие бе поставен извън закона заради пиратство.

— Хайде стига сега — каза баронът, придавайки бодрост на гласа си. — Нещата не са толкова лоши. Нямаме друг избор, освен да действаме решително и да успеем. Не забравяйте, че държим доста пленници, които можем да използваме като разменна монета при преговори. Ако пък трябва да се бием отново, вече доказахме, че врагът не може да ни устои при приблизително равни сили. Признавам, че той е многоброен и че притежава повече опит от нас при боравенето с онези мерзки оръжия на сатаната. Но какво от това? Няма да бъде за пръв път, когато храбреци, ръководени вещо, обръщат в бягство на бойното поле привидно по-силна армия. В най-лошия случай можем да се оттеглим. Разполагаме с достатъчно летателни кораби и сме в състояние да се укрием от преследвачите си в неизбродните глъбини на Вселената. Но аз съм склонен да остана тук, да се пазаря лукаво, да се сражавам, когато е необходимо, и да се уповавам на Бога. Вярвам, че Онзи, който спря слънцето за Исус25, може да изличи от лицето на света милион уерсгорци. Защото неговата слава е во веки веков. След като изтръгнем от врага изгодни условия за споразумение, ще го накараме да ни покаже пътя към дома и ще напълним корабите си със злато. Затова ви казвам — не унивайте! За слава на Господа Бога, за честта на Англия и за нашето собствено забогатяване!