Читаем Кръстоносци в космоса полностью

Приближиха се няколко металически кораба с яйцевидна форма., които изглеждаха като мушици в сравнение с огромния корпус на нашия „Кръстоносец“. Видяхме и други, които излитаха от площадки, разположени в централната част на крепостта. Русокосата глава на сър Роджър кимна.

— Точно както си го представях — каза той. — Тези екрани може би възпират огнените лъчи, но не са в състояние да преградят пътя на материални обекти, защото корабите минават оттам.

— Така е — потвърди Бранитар. — Бихте могли да изстреляте една-две взривни ракети, но от страничния сектор, където са оръдията, ще ви унищожат.

— Аха… — Сър Роджър изучаваше уерсгореца с пламнали от гняв очи. — Значи вие притежавате взривни ракети, така ли? Без съмнение на този кораб има такива. И никога не си ми споменавал за това. Ще видим тая работа по-късно.

Той рязко посочи Червения Джон и сър Оуен:

— Така, вие двамата видяхте как изглеждат нещата долу. Върнете се сега при хората си и се пригответе за атака, когато се приземим.

Те се оттеглиха, хвърляйки нервни погледи към екраните, на които се виждаше, че въздухолетите са вече съвсем близо до нас. Сър Роджър хвана ръчките, с които се задействаха оръдията. След неколкократно изпробване бяхме установили, че тези страшни оръжия се прицелваха и унищожаваха целта почти автоматично. Когато патрулните кораби наближиха още, сър Роджър натисна спусъка. Ослепяващи огнени лъчи внезапно пронизаха пространството. Те подпалиха въздухолетите. Видях как по-близкият от тях бе прорязан на две от огнения меч. Втори се преобърна, нажежен до червено, а трети се взриви. Проехтя гръм. Това, което можех да видя след това, бяха падащи метални отломки.

Сър Роджър провери доколко Бранитар бе казал истината; той не беше излъгал — лъчите се хлъзгаха по този блед, полупрозрачен екран. Рицарят изпухтя:

— Очаквах това. Най-добре да се спуснем веднага, преди да са изпратили да ни види сметката някой истински боен кораб или да са открили огън от периферната батарея.

Докато говореше, той ни накара да залегнем на пода. Пламък облиза нашия кил, но вече бяхме слезли твърде ниско. Видях как сградите на Гантура сякаш се втурнаха срещу мене и се приготвих да умра. Корабът леко се разтърси и заскриптя. Нашата навигационна кула се разпука, когато леко закачи една невисока наблюдателница и разруши назъбените й стени. Две хиляди фута дълъг, неизмеримо тежък, „Кръстоносец“ смаза под себе си половината Гантура.

Сър Роджър бе на крака още преди двигателите да замлъкнат:

— Напред! — изрева той. — Бог е на страната на праведните! — После изскочи навън през наклонената, изкорубена палуба, грабна шлема си от ужасения оръженосец и го нахлузи тичешком. Момчето го последва. Зъбите му тракаха, но то здраво стискаше щита на рода Дьо Турнвил.

Бранитар седеше, загубил дар слово. Прибрах полите на расото си и се завтекох да намеря някой сержант, който да ми помогне да заключа скъпоценния пленник. След като направих това, вече можех да наблюдавам битката. Бяхме приземили кораба по корем вместо върху опашката му, избягвайки преобръщането благодарение на двигателите за изкуствена гравитация. Навсякъде около нас цареше опустошение, виждаха се много разрушени до основите си сгради и разбити стени. В останалата част на крепостта сред синьоликите уерсгорци бе настъпил хаос.

Докато се добера до изхода, сър Роджър вече беше излязъл навън с цялата си кавалерия. Той не загуби време да я строява в боен ред, а така, както беше, връхлетя в центъра на най-близките редици на неприятеля. Конят му цвилеше с развята грива, бронята му блестеше; дългото му копие прониза три тела наведнъж. Когато то бе строшено, моят господар изтегли меча си и започна яростно да сече неприятелите. Повечето от бойците, които го следваха, нямаха никакви скрупули, че използват оръжия, напомнящи за рицари. Наред с мечовете, брадвите и боздуганите те си служеха и със стрелковите оръжия, взети от кораба. Ето че стрелците и хералдите излязоха напред, надавайки боен вик. Като че собственият им ужас ги бе направил така свирепи. Те се вкопчваха в уерсгорците, преди врагът да успее да пусне в действие многобройните си огнестрели. Сблъсъкът прерасна в ръкопашен бой. Това беше едно хаотично изстъпление, при което брадвата, камата или дебелата тояга бяха по-полезни от лъчевите или сачмени оръжия.

Когато пространството около него бе прочистено, сър Роджър изправи коня си на задните му крака. Той вдигна наочника на шлема си и затръби със своя боен рог. Сигналът за сбор на кавалерията преряза оглушителния шум на битката. Кавалеристите, по-дисциплинирани от пехотинците, изоставиха схватките и се стекоха около барона. Зад него се люшна море от коне, на чиито седла се възправяха мъже, подобни на стоманени кули, с развети пера по шлемовете и родови гербове по щитовете. Ръката му в желязна ръкавица посочи към страничния форт, където настръхналите към небето оръдия бяха прекратили безсмислената си стрелба.

— Трябва да го овладеем, преди да са съединили силите си. Англичани, след мен! За славата на Бога и свети Георги!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза