Кръстоносци в космоса

— Не, глупако такъв! Не засега, докато не научим нещо повече. Нима искаш централната власт да помисли, че ние не можем да се справим със собствените си проблеми? Ако тия тук са най-обикновени пирати-варвари, можеш ли да си представиш какво би станало с нашите кариери, в случай че повикаме целия въздушен флот?!

Харуга се извърна към мен и рече високо:

— Имаме достатъчно време за разговори. Нека се оттеглим до утре и да помислим междувременно за всички вероятни последици от нашите действия.

Сър Роджър бе доволен от това.

— Нека обаче тогава да потвърдим условията на примирието — отвърна той.

С всеки изминал час започвах да си служа все по-свободно с езика на уерсгорците, така че скоро успях да схвана, че тяхното разбиране за примирието беше различно от нашето. Неутолимата им алчност за земи ги бе превърнала във враг на всички други народи, поради което те не можеха да си представят, че са в състояние да дадат честна дума на някой, който не е синьокож и опашат. Примирието изобщо не представляваше някакво официално споразумение, а бе единствено декларация за временно придържане към положение, което е взаимноизгодно. Уерсгорците заявиха, че понастоящем те не виждат наложителна причина да ни подложат на обстрел дори когато пасяхме своя добитък извън защитния екран. Това положение щеше да се запази, докато ние се въздържаме да нападаме който и да е от тях, излязъл на открито. Страхувайки се от шпионаж и бомбардировка, нито една от двете страни не желаеше кораби на другата да извършват полети във въздушното пространство над лагерите и бе готова да стреля срещу всеки летателен апарат, който реши да се издигне във въздуха. Това бе всичко. Уерсгорците несъмнено биха нарушили тези условия, ако сметнеха, че това е в техен интерес; те биха ни навредили, ако съзираха начин за това, и очакваха от нас същото поведение.

— Те са в по-изгодно положение от нас, сир — заоплаквах се аз. — Всичките ни летателни машини са тук. Сега ние дори не бихме могли да скочим в тях и да избягаме. Те биха ги нападнали незабавно, преди да можем да се измъкнем от преследване. Докато уерсгорците разполагат с много кораби, разположени другаде из планетата, които биха могли да кръжат необезпокоявани зад хоризонта, готови да ни атакуват, когато дойде време за това.

— Въпреки всичко — каза сър Роджър — на мен ми се струва, че имаме някои преимущества. Този обичай нито да се дават, нито да се искат обещания… винаги…

— Ти изнася — промърмори лейди Кетрин. Баронът пребледня, скочи на крака, поклони се на Харуга и ни поведе навън.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Дългият следобед позволи на нашите хора да напреднат значително. В присъствието на Бранитар, който им даваше необходимите указания или превеждаше на онези пленници, които бяха специалисти в съответната област, англичаните скоро овладяха управлението на много механизми. Те се обучаваха на космическите кораби или на малки въздухолети, като внимаваха да не ги издигнат на повече от няколко инча от земята, за да не привлекат вниманието на неприятеля и да бъдат подложени на обстрел. Те управляваха също и подобни на фургони превозни средства, които се движеха без животински впрягове; научиха се да си служат с далекоговорителите, с увеличителните оптически механизми и всякакви други чудеса, разбираеми само за посветените; овладяха оръжия, изхвърлящи огън, метал или невидими, зашеметяващи лъчи.

Естествено ние, англичаните, до момента нямахме представа за тайнствените познания, благодарение на които бяха създадени такива неща. Открихме обаче, че боравенето с тях е детински лесно. На Земята ние впрягахме животни, изработвахме хитроумни арбалети и катапулти, стъкмявахме морски и речни кораби, строяхме машини, с помощта на които човешките мускули можеха да вдигат тежки каменни блокове. В сравнение с това завъртването на някакво колело или издърпването на някакъв лост не представляваше нищо сложно. Единствената истинска трудност беше в това неграмотните йомани да запомнят кое означение върху измервателните уреди за какво се отнася, но и това всъщност не беше по-трудно за научаване от хералдиката, която всеки жадуващ за подвизи младеж би могъл да обясни с лекота и в най-големи подробности.

Тъй като бях единственият, който бе с претенции да чете писмеността на уерсгорците, аз енергично се бях заел с разчитането на документите, пленени в канцеларията на крепостта. Междувременно сър Роджър се съветваше със своите командири и изпращаше най-тъпоумните крепостни, които не бяха в състояние да изучат новите оръжия, на строителна работа.

Бавно настъпващият залез бе запалил огнено зарево, превръщайки половината небосклон в разтопено злато, когато той ме извика пред своя съвет. Настаних се удобно и огледах тези изпити, сурови лица. Те бяха озарени от нова надежда. Езикът ми залепна на небцето. Добре познавах тези командири. Но най-добре от всичко знаех как играеха очите на сър Роджър, когато го обземеше силен гняв:

— Разбра ли какви и къде са главните крепости на тази планета, братко Парвус? — ме попита той.