Читаем Кръстоносци в космоса полностью

— Да, сир — му отвърнах. — Има само три крепости и Гантура беше една от тях.

— Не мога да повярвам — възкликна сър Оуен Монтебеле. — Как така, та всеки пират би могъл…

— Забравяте, че тук няма отделни кралства, нито отделни феодални имения — отговорих аз. — Всички са пряко подчинени на имперското управление. Крепостите са само седалища на военните наместници, които поддържат реда сред местното население и събират данъците. Наистина тези крепости са предназначени да служат и като отбранителни бази. Те имат хангари за големите междузвездни кораби и казарми за войниците. Но уерсгорците отдавна не са водели истинска война. Те просто са сплашвали беззащитните диваци. Никоя от другите пътуващи между звездите раси не се е осмелявала да им обяви открито война. Само понякога е избухвало единично, изолирано сблъскване на някоя отдалечена планета. Накратко, тези три крепости са били предостатъчни за цялата тази планета.

— Колко силни са те? — прекъсна ме рязко сър Роджър.

— Има една висока крепост, Стуларакс, от другата страна на планетата, голяма горе-долу колкото Гантура. Освен това съществува главната крепост Дарова, където е седалището на техния наместник Харуга. Тя несъмнено е най-голямата и най-мощната. Смея да кажа, че повечето от войниците, изпратени срещу нас, идват оттам.

— Къде е най-близката планета, населена от синьокожите?

— Според една книга, която проучих, тя е на двадесет светлинни години оттук. Самата главна планета, Уерсгориксан, е на доста по-голямо разстояние — по-далече дори от Земята.

— Но далекоговорителят би съобщил на техния император незабавно какво се е случило, нали? — попита капитан Булард.

— Не — казах аз. — Далекоговорителят предава само толкова бързо, колкото е скоростта на светлината. Посланията между звездите трябва да бъдат предавани чрез космически кораби, което значи, че биха били необходими около две седмици, за да стигне вестта до Уерсгориксан. Но Харуга още не е направил това. Чух го, като каза на един от своите приближени, че за известно време те ще запазят случилото се в тайна.

— Винаги става така — рече сър Брайън Фитцуилям. — Наместникът ще се опита да поправи стореното от нас, като ни смаже без чужда помощ, преди да съобщи каквото и да било. Това е добре познат начин на мислене.

— Но ако понесе достатъчно тежки загуби от нас, той ще моли за помощ — рече пророчески сър Оуен.

— Точно така — съгласи се сър Роджър. — И аз вече намерих начин как да му нанесем такива загуби!

— Дадох си мрачно сметка, че когато езикът ми бе оставал залепен за небцето, той е знаел какво прави.

— Как бихме могли да се сражаваме? — попита Булард. — Арсеналът от дяволските оръжия, с който разполагаме, не може да се сравнява с оръжията на противника. Ако трябва, те биха могли да направят таран — кораб за кораб, — без да претърпят големи загуби.

— Поради което — му каза сър Роджър — аз предлагам да нападнем по-малкия форт, Стуларакс, за да се въоръжим по-добре. Това също така ще поразклати самочувствието на Харуга.

— Или ще го предизвика да ни нападне.

— Това е риск, който трябва да поемем. Каквото и да се случи, изобщо не се страхувам от нова битка. Не разбирате ли — нашият единствен шанс е да действаме дръзко.

Нямаше сериозни възражения. Сър Роджър бе отделял от времето си часове, за да прикотка своите хора. Те отново бяха готови да признаят водачеството му. Но сър Брайън основателно забеляза:

— Как бихме могли да извършим такова нападение? Крепостта е на хиляди мили оттук. Ние не можем да излетим от нашия лагер, без да започнат да ни обстрелват.

Сър Оуен повдигна иронично вежди.

— Може би имаш магически кон? — рече с насмешка към сър Роджър.

— Не. Имам друга порода животно. Което ме слуша…

Дълго се трудиха тази нощ йоманите. Те поставиха обли трупи под един от по-малките звездолети, запретнаха волове за него и го затътриха толкова тихо, колкото изобщо беше възможно. Под прикритието на тъмнината и по Божията милост хитростта успя. След като най-после се озоваха под високите клонести дървета с охрана от съгледвачи, които се движеха безшумно като сенки, за да предупредят за евентуални синьокожи войници, работата стана по-безопасна, но и по-изнурителна.

— Те имат опит в това — каза Червения Джон.

— От бракониерството си на Земята.

Чак когато започна да се зазорява, корабът вече се беше отдалечил на няколко мили от лагера — достатъчно, за да може да излети, без да бъде забелязан от полевата щаб-квартира на Харуга. Макар да беше възможно най-големият летателен апарат, който би могъл да бъде придвижен по този начин, той все пак бе прекалено малък, за да вземе със себе си най-разрушителните оръжия. Предния ден обаче сър Роджър внимателно бе проучил експлозивните заряди, изстрелвани от едни по-особени оръдия. Ужасен, един уерсгорски инженер му бе обяснил как да постави детонатора така, че зарядът да се взриви при удар. Корабът носеше няколко такива заряда, а също разглобен катапулт, който нашите майстори бяха конструирали.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза