Кръстоносци в космоса

— Нямам представа — отговори сър Роджър. — Но се обзалагам, че синьоликите казаха истината. И все пак не повярвах на ушите си, когато чух, че един от техните най-мощни заряди би могъл да направи на пух и прах цял лагер. Така че оръжията, които се надявахме да пленим, са унищожени. Единственото, за което се моля, е нашите злощастни нападатели също да не са попаднали във взрива. Сега не ни остава нищо друго, освен да се отбраняваме.

Вдигна окичената си с пера глава.

— И все пак англичаните винаги са се били най-добре тогава, когато гърбовете им са били притиснати до стената.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

И така ние влязохме в лагера и моят господар нададе боен вик, като че тази битка беше най-силното му желание. Дрънчейки силно с железните си доспехи, нашите бойци се строиха в частите си.

Ще си позволя да опиша подробно положението, в което се намирахме. Тъй като беше малка база, Гантура не е строена да устои на една помощна атака. По-малката секция от крепостта, която бяхме заели, представляваше няколко ниски зидани постройки, подредени в кръг. Извън него бяха разположени подсилените гнезда на огнестрелните оръдия, но те поради предназначението си да обстрелват само летателни машини в небето, сега бяха безполезни за нас. Под земята имаше лабиринт от стаи и коридори. Настанихме там децата, възрастните, пленниците и добитъка, които бяха наглеждани от неколцина въоръжени крепостни селяни. Онези от възрастните хора или други, които не бяха в състояние да се бият по някаква причина, но въпреки това бяха достатъчно подвижни, бяха настанени близо до централната част на крепостта и имаха готовност да пренасят ранените, да носят бира и да оказват всякаква друга помощ според силите си.

Нашата бойна линия бе разположена срещу лагера на уерсгорците по протежение на ниския земен вал, издигнат през нощта. На времеви интервали пиките, алебардите и брадвите бяха подсилвани от взводове стрелци. Кавалерията бе заела позиция по двата фланга. Зад нея бяха застанали по-младите жени и някои необучени мъже, които бяха разделили помежду си нашите малобройни сачмострели: силовият екран правеше лъчевите оръжия безполезни. Навсякъде около нас сияеше бледото, леко топлещо излъчване на този екран. Зад гърба ни се възправяше древният лес. Отпред се простираше синкавата трева на долината, виждаха се самотни дървета, а над далечните хълмове се движеха облаци. Целият пейзаж излъчваше фееричната прелест на някакво приказно царство. Докато приготвях на открито превръзки с някои от тиловаците, се мъчех да проумея защо в едно толкова красиво място трябва да съществува омраза и гибел.

В небето прогърмя въздухолет и изчезна от погледа над лагера на уерсгорците. Нашите бойци откриха стрелба по него, малко преди да се изгуби.

Известен брой кораби държахме в резерв. Между тях имаше няколко от най-големите транспортни апарати. Но в този момент се интересувах от това, което ставаше на земята.

Уерсгорците се втурнаха напред, въоръжени с дългоцевни сачмострели и строени в стегнати взводове. Те напредваха в максимално разтегната линия, поддържайки дистанция един от друг. Някои от нашите бойци нададоха радостни възгласи, като видяха това, но аз бях убеден, че това е тяхната обичайна бойна тактика. Когато притежаваш смъртоносни скорострелни оръжия, не е необходимо да атакуваш в плътна маса, а гледаш да използваш такива технически средства, които да неутрализират противниковите огнестрели.

Появиха се специални машини за постигането на тази цел. Несъмнено бяха докарани по въздуха от главната крепост Дарова. От тези, подобни на фургони бойни самоходи, имаше два вида. По-многобройният бе лек и открит, направен от тънки стоманени листове и пренасяше четирима войници с няколко скорострелни оръжия. Бронираните коли се движеха с огромна скорост и маневреност и с четирите си колела наподобяваха водни бръмбари. Видях как профучават с рев със сто мили в час, подскачайки по неравния терен. Стана ми ясно тяхното предназначение: разчитайки на високата си маневреност, която ги превръща в трудно уязвима цел, те трябваше да се доберат до оръдията на противника и да ги обезвредят. Независимо от това обаче в момента тези бронирани коли напредваха бавно, прикривайки пехотата на уерсгорците.

Първата линия на нападението в действителност образуваха тежкоброните. За машини с тяхната мощност те се движеха относително бавно — не по-бързо от конски галоп. Причината за това беше техният размер, сравним със селска къща, и тежестта на стоманената им броня, която беше толкова дебела, че би могла да устои на почти всеки удар с изключение на прякото попадение на снаряд. С оръдия, подаващи се от кулите им, обгърнати в рев и прах, тежкоброните приличаха на дракони. Преброих над двадесет: масивни, непробиваеми, напредващи в разтегната линия с громолящи вериги. Там, където минеха, тревата и пръстта оставаха смазани в твърди като камък коловози.