Кръстоносци в космоса

Въпреки страхотните загуби уерсгорците продължаваха да имат числено превъзходство от двама или дори трима бойци срещу един. И все пак едва ли би могло да се каже, че това беше честно премерване на силите. Те не бяха защитени с брони. Единственото им оръжие при ръкопашен бой беше някакъв нож, прикрепен за цевта на самострелите им, който ги превръщаше в едно крайно нескопосано копие, като изключим приклада на самия самострел. Малцина от тях носеха сачмострели, които ни причиниха известни загуби.

Но при тази бъркотия като правило, когато Джон Синьото лице стреляше срещу Хари Англичанина, той не улучваше дори когато се мереше право в целта. Преди Джон да успее да стреля още веднъж, Хари му намираше слабото място с алебардата.

И настъпи краят, когато нашата кавалерия нападна уерсгорската пехота в гръб и започна да поваля вражите войници. Рухнали духом, те побягнаха, стъпквайки в слепия си ужас своите собствени другари. Конниците се втурнаха след тях с радостни ловджийски викове. Когато отстъпващите войници на противника бяха вече доста далече, нашите дълги лъкове дадоха още един залп. Въпреки всичко мнозина спасиха кожите си, избягвайки в последния момент вероятността да бъдат намушкани на копията, тъй като сър Роджър се оттегли с хората си, когато забеляза, че тежките бойни машини се връщат, громолейки с веригите си.

По Божията милост аз бях толкова зает в този момент да помагам на ранените, които ми донасяха, че не разбрах нищо. Но командирите ни решили, че независимо от всичко, с нас е свършено. Защото атаката на уерсгорците не бе безрезултатна. Тя беше показала на костенуркоподобните машини как да избягват нашите ями. И сега железните гиганти настъпваха по полето, превърнато в червеникава кал, и ние не виждахме начин да ги спрем. Томас Булард отпусна безсилно рамене, сядайки, както беше с доспехите си, край бойния флаг на барона.

— Ех — въздъхна той, — взехме си нашето. Сега кой ще тръгне с мен да им покажем как могат да мрат англичаните?

Угриженото лице на сър Роджър се смръщи.

— Имаме по-тежка задача от тази, приятели -рече той. — Постъпихме правилно, като рискувахме живота си, за да победим. Сега, когато над нас е надвиснало поражението, нямаме право да захвърляме този живот като непотребен. Трябва да оцелеем — ако е нужно дори като роби, — за а не бъдат нашите жени и деца съвсем сами на този свят.

— За Бога! — извика сър Брайън Фитцуилям. — Да не би да се предаваш?

Ноздрите на барона бавно потрепериха.

— Чу какво казах. Оставаме тук.

И изведнъж — о, чудо! Като че сам Господ Бог бе дошъл да избави своите бедни, грешни слуги. По-ярко от мълния в гората на няколко мили оттук избухна някаква синьо-бяла светлина. Блясъкът бе така ярък, че онези неколцина, които случайно бяха гледали в тази посока, ослепяха за дълго време след това. Мнозина уерсгорци бяха извадени от строя, тъй като ударът беше нанесен върху тяхната армия. Гърмът, който последва, събори всички на земята. Ураган, горещ като от пещ, премина със страшна сила над нас, издухвайки пред себе си палатките като някакви парцалени балони. След това, когато тази яростна вълна премина, видяхме да се издига стълб от прах и дим. Придобил формата на злокобна гъба, той достигна почти небето. Минаха минути, преди да почне да се разсейва; валмата в п о-ниските му части обаче се стелеха с часове.

Атакуващите тежкоброни спряха внезапно. Техните екипажи за разлика от нас знаеха какво означава този взрив. Това бе заряд с неизмерима мощност, произтичащ от онова анихилиране на материята, което не мога да не смятам и до ден днешен за безбожно вмешателство в делата на Твореца, макар моят архиепископ да ми цитира текстове от Светото писание, за да ми докаже, че всяко умение е позволено, ако се използва за добра цел.

Този заряд не бе измежду най-мощните от подобен вид. Той бе проектиран с цел да предизвиква пълно унищожение в радиус от четвърт миля. По тази причина невидимите отрови, които съпровождат подобни взривове, бяха относително малко. А освен това, тъй като бе задействан на достатъчно голямо разстояние от самото полесражение, той не причини увреждания на никого.

Въпреки това избухването му изправи уерсгорците пред жестока дилема. В случай че бяха използвали подобно оръжие, за да унищожат лагера ни стремейки се към победа на всяка цена, те биха могли да очакват повсеместна гибел. Защото скритото оръдие, което те смятаха, че имаме, не би имало повече причина да не изличи всичко живо от лицето на Гантура. Поради това те трябваше да преустановят нападението срещу нас, докато не открият и обезвредят тази нова заплаха.