Читаем Кръстоносци в космоса полностью

Бойните машини тежко се затътриха назад. По-голямата част от въздушния им флот, който държаха в резерв, се вдигна във въздуха и се разпръсна надлъж и нашир, за да открие кой бе изстрелял заряда. Главният прибор, използван при това търсене, се основаваше, както знаехме от собствените си проучвания, на същите онези сили, които намираме в рудата магнетит. Чрез тези сили — които аз не проумявам нито пък имам желание за това, тъй като такова познание няма отношение към спасението на душата, да не говорим, че е твърде близко до черната магия — уредът може да усети големи метални маси. Оръдие, достатъчно голямо, за да може да изстреля заряд с такава мощност, би трябвало да бъде открито от всеки летателен апарат, кръжащ на около миля от укритието му. И въпреки това такова оръдие не беше открито. След като измина цял час на напрегнато очакване, през който ние, англичаните, наблюдавахме действията на противника и се молехме на Бога от стените на крепостта, сър Роджър изпусна дълбока въздишка на облекчение.

— Не искам да изглеждам неблагодарен — каза той, — но съм убеден, че Господ ни помогна чрез сър Оуен, а не пряко. Ние трябва да намерим неговата команда някъде там, из горите, независимо че, както изглежда, вражеските кораби не успяват да направят това. Отче Симоне, ти трябва да знаеш кои са най-големите бракониери от твоята енория…

— Ох, сине мой! — възкликна капеланът. Сър Роджър се засмя:

— Не те насилвам да престъпваш тайната на изповедта. Това, което само искам от теб, е да подбереш няколко, как да ги наречем… опитни горяни… способни да се промъкнат през тревата в ей оная там гора. Нека да открият сър Оуен на всяка цена и да му предадат заповед да задържи обстрела си, докато не му дам знак. Не е нужно да ми казваш кого си определил за това, отче.

— Тогава, сине мой, ще сторя необходимото. — Свещеникът ме дръпна настрана и ме помоли да дам духовна утеха на ранените или обезсърчени негови енориаши, докато сам предвожда малка разузнавателна група в гората.

Но моят господар ми намери друга задача. С него и още един благородник запрепускахме към лагера на уерсгорците, развели бяло знаме. Надявахме се, че врагът ще е достатъчно благоразумен да прозре намеренията ни, независимо че уерсгорците не си служат със същия знак, когато изпращат парламентьори. Не се излъгахме. Самият Харуга ни посрещна извън лагера в открита кола. Сините му бузи бяха изпити, ръцете му трепереха.

— Призовавам ви да се предадете — каза баронът. — Не ме принуждавайте да унищожа вашите нещастни, невежи сънародници. Давам ви думата си, че към вас ще се отнасят както подобава и ще ви бъде позволено да пишете до къщи за откуп.

— Да се предам на варварин като тебе?! Аз?! — изрече дрезгаво уерсгорецът. — Само защото разполагате с някакви… с някакво проклето оръдие, което не може да бъде засечено? Никога! — Той замълча за миг. — Но аз ще се отърва от вас. Ще ви позволя да заминете с пленените от вас кораби.

— Сир — възкликнах аз, превеждайки казаното, — нима наистина ще се измъкнем?

— Едва ли — отвърна сър Роджър. — Не забравяй, че не можем да намерим пътя за връщане, а освен това не смеем да молим за помощта на опитен навигатор, защото ще разкрием слабостта си и ще бъдем нападнати отново. Дори ако по някакъв начин се доберем до дома с тяхна помощ, това змийско гнездо ще остане и ще продължи да подготвя ново нападение срещу Англия. Не, страхувам се, че онзи, който язди мечка, не може лесно да слезе от нея.

С натежало сърце съобщих на синьокожия благородник, че ние сме дошли за нещо повече от неговите раздрънкани, старомодни звездолети и че ако не се предаде, ще бъдем принудени да опустошим земите му. Харуга изръмжа в отговор и подкара колата си към лагера на уерсгорните. Ние също се върнахме в нашия. Червения Джон Хемуърд току-що бе пристигнал от гората с групата на отец Симон, на която се бе натъкнал по пътя към лагера:

— Ние излетяхме към оня замък, Стуларакс, без да се прикриваме, сир — заразказва той. — Видяхме други летателни кораби около нас, но никой не прояви враждебност, смятайки нашия кораб за един от техните. Давахме си сметка обаче, че нито един страж на крепостта няма да ни позволи да се приземим, без да ни зададе някои въпроси. Затова незабелязано кацнахме в някакви гори, на няколко мили от главната кула на Стуларакс. Монтирахме нашата метателна машина и поставихме един от онези експлозивни заряди в нея. Идеята на сър Оуен беше да изстреляме няколко от тях, за да деморализираме външната им отбрана. Тогава бихме могли да се приближим незабелязано пешком, като междувременно неколцина от нас останат край катапулта, готови да изстрелят още няколко заряда, когато вече сме съвсем близко, за да съборим стените на крепостта. Очаквахме, че гарнизонът ще се пръсне да търси нашия кораб наоколо, а през това време ние бихме могли да влезем незабелязано вътре, да избием стражите, оставени там, да задигнем колкото се може повече оръжие от арсенала на крепостта и да се върнем при нашия кораб.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза