Читаем Кръстоносци в космоса полностью

Бяхме се подготвили за прием с намерението да впечатлим гостите. По целия коридор от портала до трапезарията бяха строени войници. Стрелците в зелени жакети и опънати по прасците панталони, с барети, окичени с пера, държаха пред себе си своите страховити дълги лъкове. Простите войници, които бяха лъснали своите брони и шлемове, оформяха арка от пики. Зад тях там, където коридорът ставаше по-висок и достатъчно широк, двадесет кавалеристи блестяха във всичките си доспехи, хералдически знамена, пера и копия, да не говорим за това, че бяха яхнали най-грамадните коне. На последната врата главният гончия на сър Роджър стоеше с ястреб на китката и глутница мастифи в краката. Тръбяха фанфари, биеха барабани, цвилеха коне, кучетата бяха провесили езици и в този момент като един човек ние накарахме кораба да закънти от мощния ни възглас:

„Бог и свети Георги да пазят добрата стара Англия! Ура!“

Джайрите изглеждаха доста стъписани, но продължиха към столовата. Бе украсена с най-великолепните тъкани, които бяхме плячкосали. В края на дългата маса, облечен в бродирани дрехи, на трон, скован набързо от нашите дърводелци, седеше сър Роджър. Когато джайрите влязоха, той вдигна златен уерсгорски бокал и пи наздравица в тяхна чест с английски ел. На него му се щеше да е вино, но отец Симон бе решил да го пази за Светото причастие, изтъквайки, че тия чуждестранни дяволи не биха схванали разликата.

— Приветствам ви с добре дошли! — изрецитира сър Роджър една от своите любими английски фрази, предпочитана дори когато говореше на по-близкия за него френски.

Джайрите се чудеха как да реагират, докато пажовете не ги поведоха към местата им край масата с церемониалност, достойна за кралски двор. След това аз прочетох молитва и призовах Божията благословия над нашата конференция. Признавам, сторих това не само по религиозни съображения. Бяхме научили предварително, че джайрите използват известни словесни формули, за да активизират скрити сили на тялото и ума. Ако те бяха достатъчно невежи да приемат моя звучен латински за още по-впечатляваща разновидност на тези формули, грехът не беше наш, нали?

— Добре дошъл, милорд — каза сър Роджър. Изглеждаше много спокоен. Около него дори витаеше някаква дяволитост. Само онези, които го познаваха добре, биха могли да се досетят каква празнота имаше вътре в него. — Моля да ме извините за безцеремонното нахлуване във вашите владения, но новините, които нося, не могат да чакат.

Адмиралът на джайрите се протегна неспокойно напред. На ръст беше малко по-висок от човек, а същевременно — по-строен и грациозен. Тялото му бе обрасло с мека сива козина, а около главата му имаше бяла пухкава лента от косми. В лицето му имаше нещо котешко, а очите му бяха огромни и тъмночервени, но като цяло неговото лице приличаше на човешко. Дотолкова, разбира се, доколкото приличат на човешки лицата в някой триптих, рисуван от не особено умел художник. Носеше плътно прилепнали дрехи от някаква кафеникава материя и знаците на своя ранг. Но колко безцветни изглеждаха наистина той и осемте му спътници на фона на пищността, която ние демонстрирахме макар и с огромни усилия предвид възможностите ни. Неговото име, както узнахме впоследствие, беше Белджад сор Ван. Очакванията ни, че лицето, на което е възложена междупланетната защита, заема висок пост в самото управление на държавата, се оказаха основателни.

— Не допускахме, че уерсгорците биха се доверили на някоя друга раса дотолкова, че да я въоръжат като свой съюзник — каза той.

Сър Роджър се засмя.

— Едва ли, любезни господине! Идвам от Тариксан, който току-що завладях. Ние използваме пленени уерсгорски кораби, за да допълним нашата флота.

Белджад седеше прав като свещ. Неговата козина настръхна от възбуда и извика:

— Нима вие сте друга космическа раса?

— Ние се наричаме англичани — избягна прекия отговор сър Роджър. Не желаеше да лъже потенциалните си съюзници повече, отколкото е необходимо. Тяхното възмущение, в случай че разкриеха истината, би могло да ни създаде проблеми. — Нашите владетели притежават обширни чуждестранни земи като Ълстър, Лейнстър и Нормандия, но аз няма да ви отегчавам с изброяване на всички планети под тяхна власт. Единствено аз забелязах, че фактически той не нарече тези графства и херцогства планети. — Накратко, нашата цивилизация е твърде стара. Летописите ни датират отпреди повече от пет хиляди години.

Той използва уерсгорските мерки за време приблизително толкова точно, колкото това беше възможно. И кой ще отрече, че Светото писание описва всичко с абсолютна точност от времето на Адам?

Белджад се впечатли по-малко, отколкото очаквахме.

— Уерсгорците се гордеят с някакви си две хилядолетия, през които тяхната история има ясно проследена хронология, а това е времето, откакто тяхната цивилизация се е възстановила от последната междуособна война — каза той. — Но джайрите могат със сигурност да проследят своята история от последните осем хиляди години.

— Откога извършвате космически полети? — попита сър Роджър.

— От около два века.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза