Кръстоносци в космоса

Поради неспособността си да отличават хората по положение, пол, възраст и други външни белези, джайрите не разбраха, че гарнизонът на Дарова е съставен от възможно най-слабите защитници. Но установявайки неговата численост, на тях им бе трудно да повярват, че малобройна сила като нашата бе извършила всички тези подвизи. Те несъмнено смятаха, че ние разполагаме със скрити резерви, чийто потенциал им е неизвестен. Когато видяха нашите говедари, когато наблюдаваха как яздим коне и как жените приготвят храна върху огън от разпалени дърва, те намериха приемливото за себе си обяснение, че ние, англичаните, предпочитаме да живеем колкото се може по-просто и по-близко до природата: това беше техният собствен идеал.

Имахме късмет, че езиковата бариера ограничаваше непосредствените им впечатления само до онова, което виждаха. Онези наши младежи, които учеха уерсгорски, в момента знаеха твърде малко думи за един интелигентен разговор. Ако можеха, повечето хора от простолюдието — а това би могло да се случи и с някой рицар — биха издали собствения си ужас и невежество, молейки чуждоземните да ги върнат вкъщи. Така, както бяха нещата, всеки по-подробен разговор с англичани се „филтрираше“ чрез мен. Но аз предавах без никаква цензура веселата арогантност на сър Роджър.

Той не скри от джайрите, че срещу Дарова може скоро да има наказателна експедиция на уерсгорската флота. Нещо повече — сякаш се хвалеше с това. Неговият капан е заложен, разправяше сър Роджър. Ако Бода и други планети от тази звездна система не пожелаят да помогнат за неговото зареждане, ще бъде принуден да се обърне към Англия за подкрепления.

Представата за пристигането на армада от един напълно непознат свят в зоната на тяхното звездно пространство обезпокои джайрските водачи. Не ще скрия, че някои от тях ни смятаха просто за авантюристи, дори за пирати, които реално не биха могли да разчитат на подкрепа от родината си. Но тогава останалите вероятно са възразява ли: „Нима ще останем безучастни й няма да се намесим в това, което предстои да се случи! Дори и да са пирати, тези пришълци-покориха една планета и не им мига окото от цялата Уерсгорска империя. Във всички случаи ние трябва да се подготвим, ако Англия — въпреки техните опровержения на подобна представа — е не по-малко агресивна от расата на синьокожите. Поради това няма ли да е по-добре да подсилим позициите си, като помогнем на този Роджър, като окупираме много планети и се обогатим с нови военни трофеи Единствената алтернатива е да се съюзим срещу него с уерсгорците, което е немислимо!“

Към това трябва да добавим, че въображението на джайрите беше пленено от нашите подвизи. Виждаха как сър Роджър и бляскавите му спътници галопират по техните тихи булеварди. Слушаха за поражението, което беше нанесъл на техните стари врагове. Техният фолклор, който се основаваше на факта, че познаваха само малка част от вселената, ги предразполагаше да вярват, че извън селенията им съществуват други по-древни и по-могъщи раси. Ето защо, когато научиха, че сър Роджър призовава към война, те се запалиха от тази идея и организираха шумни демонстрации в нейна подкрепа. Бода беше истинска република, а не мнима — като държавата на уерсгорците. Народният вот се чу в парламента.

Посланикът на Уерсгориксан отправи официален протест и заплаши джайрите с унищожение. Но той беше далеч от родината си и съобщенията, които изпрати там, не можеха да пристигнат веднага. Междувременно тълпите обстрелваха с камъни резиденцията му.

Сър Роджър преговаряше с други двама посланици. Те бяха представители на две други звездни цивилизации — ашенкогли и пр?+тани. Странните знаци във второто име са написани собственоръчно от мен и изразяват респективно подсвиркване и изгрухтяване. За да илюстрирам съдържанието на всички състояли се разговори, ще се опитам да предам един от тях. Както бе обичайно, те се водеха на уерсгорски език. Сблъсквах се с повече затруднения при превода, отколкото бях навикнал, тъй като пр?+танеца се намираше в кутия, която поддържаше високата температура и отровната атмосфера, от които той се нуждаеше. Оттам той говореше чрез високоговорител — с акцент, по-лош от моя. Никога не се опитвах да узная точното му име и ранг, защото това беше свързано с проумяването на възгледи, труднопостижими за човешкия разум от книгите на Маймонид38. Титулувах го Главен яйчар III ранг на Северозападното гъмжило, а за себе си го наричах Етелберт.

Ние, чужденците, бяхме настанени в една прохладна синя зала, високо над града. Докато подобния на октопод Етелберт, чието туловище смътно се виждаше през стъклото, се мъчеше с официалните любезности, сър Роджър разглеждаше откриващата се панорама на околността.

— Отворени прозорци, широки като входната порта на крепост — мърмореше той под нос. — Каква възможност! Как ми се иска да атакувам това място!

Когато разговорите ни започнаха, Етелберт каза: