Кръстоносци в космоса

— Не мога да обвържа Гъмжилата с каквато и да е политика. Мога само да изпратя препоръка. Тъй като манталитетът на моя народ не е особено индивидуалистичен, мога да добавя, че препоръката ми ще има голяма тежест. Същевременно аз трудно се поддавам на убеждаване.

Вече бяхме предупредени за това. Що се отнася до Ашенкогли, неговият народ бе разделен на кланове; посланикът бе вожд на един от тях и можеше да мобилизира неговия флот на своя отговорност. Споменатото обстоятелство до такава степен улесняваше нашите преговори, че ние виждахме в него ръката на Божието провидение. Осмелявам се да кажа, че самоувереността, която придобихме в резултат на това, беше сама по себе си един голям плюс за нас.

— Несъмнено на вас, добри ми господине, са добре известни аргументите, които изложихме Пред джайрите — каза сър Роджър. — Те са валидни в не по-малка степен за Пър… Пър… е все едно, както и, по дяволите, да се нарича вашата планета.

Изпитах раздразнение при мисълта, че той смята да стовари върху ми цялата трудност на произношението и на учтивото перифразиране на казаното, и завъртях между пръстите си молитвената броеница в знак на покаяние. Езикът на уерсгорците бе толкова варварски, че и до този момент не можех да мисля на него както трябва. Когато превеждах от френския на сър Роджър, първоначално синтезирах главното от мисълта му на английски от моето детство, след което го трансформирах на латински по правилата на блестящата риторика на древните. Опрян на тази здрава конструкция, бях в състояние да построя съответната фраза на уерсгорски, която Етелберт си превеждаше на пр?+тански. Удивителни са делата Божии!

— Гъмжилата пострадаха — признаваше посланикът. — Уерсгорците ограничават космическия ни флот и извънпланетарните ни владения; искат да ни накарат да плащаме тежък данък от редки метали. Въпреки това нашият свят е безполезен за тях и затова ние не се страхуваме, че един ден ще бъдем покорени като Бода и Ашенк. Защо трябва да си навличаме техния гняв?!

— Предполагам, тези създания нямат чувство за чест — оплака ми се баронът, — затова кажи му, че когато уерсгорската тирания бъде съборена, той ще бъде освободен от онези ограничения и данъци.

— Несъмнено — бе хладният отговор. — Въпреки това ползата е твърде незначителна в сравнение с риска нашата планета и нейните колонии да бъдат подложени на бомбардировка.

— Рискът ще бъде намален значително, ако всички врагове на Уерсгориксан действат заедно. Тогава противникът ще бъде твърде ангажиран и няма да предприеме нападателна операция,

— Но такъв съюз не съществува.

— Имам основания да вярвам, че вождът на ашенкоглите тук, на Бода, възнамерява да се присъедини към нас. След това е сигурно, че много други техни кланове ще го последват, дори сам, за да му попречат да придобие твърде голяма власт.

— Сир — протестирах на английски, — но онзи от Ашенк съвсем не е склонен да се забърква в тази авантюра.

— Въпреки това преведи на чудовището моите думи!

— Но, милорд, това не е вярно!

— Да, но ние ще спорим тъй, че да стане вярно. Така че в края на краищата не е и лъжа.

Тази казуистика дълбоко ме възмущаваше. Въпреки това предадох думите му, както искаше. Етелберт репликира рязко:

— Какво ви кара да смятате така? Посланикът на Ашенк е известен с предпазливостта си.

— Разбира се. — Жалко, че иронията на сър Роджър не стигаше до тези чуждоземни уши. — По тази причина той не възнамерява да оповести открито своето намерение. Но някои членове на неговия персонал… някои от тях са бъбриви или да го кажем другояче — не могат да устоят да не направят някой намек…

— Трябва да се проучи! — каза Етелберт. Почти можех да прочета мислите му. Щеше да накара своите шпиони, продажни джайри, да се заемат с изясняването на нещата. Самите ние действахме в друга посока и подновихме контактите, които сър Роджър бе имал с един млад ашенкец. Този темпераментен кентавър жадуваше за война, в която да спечели слава и богатство. Той обясни подробно организацията, комуникациите и съхраняването на документацията, които сър Роджър искаше да разбере. Тогава баронът го подучи какви документи да фалшифицира и да подхвърли на агентите на Етелберт; думите, които да „изпусне“ при „напиване“; привидните опити, които трябваше да направи, уж за да подкупи високопоставени джайрци… Оттук нататък всички с изключение на самия посланик на Ашенк знаеха, че той възнамерява да се съюзи с нас.

Това накара Етелберт да изпрати препоръка за обявяване на война до Пр?+тания. Тя, естествено, бе пратена тайно, но сър Роджър подкупи джайрския инспектор, който пускаше дипломатическите съобщения в специални кутии на пощенските кораби. На инспектора беше обещан цял архипелаг на Тариксан. Този ход беше една умна инвестиция от страна на моя господар, защото му позволи да покаже на вожда Ашенкогли съобщението, преди то да потегли на път. След като Етелберт вярваше толкова в нашата кауза, вождът реши да повика своя флот и прикани с писма вождовете на съюзните кланове да сторят същото.