Читаем Кръстоносци в космоса полностью

Флотът току-що бе тръгнал да завладее първата уерсгорска колония по своята дълга кампания. Един джайрски гарнизон стануваше в Дарова. Онези английски жени, деца и възрастни, които толкова сърцато се бяха държали при нападението, сър Роджър възнагради справедливо и доколкото това бе по възможностите му — щедро. Той ги премести на онзи остров, който бе използван за пасище на нашия добитък. Там те можеха да се заселят в горите или в полята, да строят къщи, да ловуват, да сеят и жънат, като че са си у дома. На лейди Кетрин бе възложено да ги управлява. От уерсгорските пленници тя задържа само Бранитар — както за да му попречи да разкаже твърде много неща на джайрите, така и за да може и по-нататък да дава заповедите си на неговия език. Господарката също разполагаше с малък бързолетен космически кораб в случай на спешна необходимост. Посещенията на джайрите през морето не бяха насърчавани, за да не могат да ни наблюдават отблизо.

Беше мирно време — но не и в сърцето на милейди. За нея след деня на заминаването на сър Роджър настана велика горест. Тя се разхождаше по една ливада, покрита с цветя, и слушаше шепота на вятъра в клоните на дърветата. Две от нейните камериерки я следваха. Откъм гората се носеха гласове, звън на брадва, кучешки лай, но за нея всичко това бе една далечна и друга реалност.

Внезапно тя се закова на мястото си. Застана неподвижна за миг, ококорила очи. После едната й ръка грабна разпятието, което висеше на гърдите й.

— Дева Марийо, смили се над мен! Нейните добре обучени камериерки дискретно изостанаха. От горската поляна излезе, накуцвайки, сър Оуен Монтебеле. Беше в най-весело разположение на духа. Нищо от неговата външност с изключение на меча му не напомняше за войната. Патерицата, на която се подпираше, изобщо не попречи на грациозността, с която размаха украсената с пера барета, докато се покланяше.

— Ах — извика той, — това място наистина е станало цяла Аркадия40 и старият Ноб, свинарят, когото ей сега срещнах, се е превърнал в езически Аполон, възхваляващ с арфата си великата чародейка Венера.

— Какво е това? — Очите на лейди Кетрин бяха пълни с изненада. — Да не би флотът да се е върнал?

— Не — сви рамене сър Оуен. — Виновна е собствената ми несръчност. Лудувах наоколо, играейки на топка, когато се спънах. Глезенът ми е изкълчен и е толкова слаб и болезнен, че бих бил излишен в битките. По необходимост предадох моето командване на младия Хю Торн и пристигнах тук с един въздухолет. Сега трябва да остана, докато оздравея, след което ще взема някой кораб и джайрски пилот, за да се върна при другарите си.

Лейди Кетрин отчаяно се мъчеше да каже нещо смислено.

— В неговите… уроци по езика… Бранитар каза веднъж, че звездните народи владеят особени хирургически умения. — Тя почервеня като божур. — Техните лещи могат да гледат… даже вътре в живото тяло… и те инжектират лекарства, от които и най-лютите рани заздравяват за дни.

— Мислех за това — отвърна сър Оуен. — Защото, естествено, не искам да клинча от битките. Но тогава си спомних строгите разпореждания на господаря, че цялата ни надежда е в това, да създадем у тези дяволски изчадия убеждението, че сме не по-малко цивилизовани от тях.

Тя стисна разпятието още по-здраво.

— Затова не посмях да поискам помощ от техните лекари — продължи той. — Казах им, че съм останал временно да уредя някои неща и че нося тази патерица като покаяние за греховете си. Когато природата ме излекува, ще потегля. Макар че ако трябва да бъда искрен, раздялата с вас ще изтръгне сърцето ми.

— Сър Роджър знае ли?

Той кимна. Двамата припряно смениха темата на разговора. Това кимане беше долна лъжа. Сър Роджър не знаеше. Никой от неговите хора не посмя да му каже. Аз бих се опитал да го сторя, защото той не би посегнал на духовник, но също не знаех. Тъй като напоследък баронът избягваше компанията на сър Оуен и си имаше достатъчно други грижи, той изобщо не се сети за това. Предполагам, че в най-интимните кътчета на душата си баронът не е искал да мисли по въпроса.

Дали сър Оуен наистина си бе наранил крака, не смея да кажа, но съвпадението би било странно. Въпреки това се съмнявам, че бе планирал в подробности своето окончателно предателство. Най-вероятно неговото желание е било да проведе някакви разговори с Бранитар и да действа в зависимост от резултата им.

Наведе се близо до лейди Кетрин и смехът му зазвънтя.

— Докато замина, имам право да благославям инцидента.

Тя се огледа наоколо и потрепери:

— Защо?

— Смятам, че знаете. — Той хвана ръката й. Тя я издърпа.

— Моля ви, не забравяйте, че съпругът ми е на война!

— Не ме разбирайте погрешно — възкликна той. — По-скоро бих умрял, отколкото да се опозоря пред вас.

— Аз никога не бих могла… да разбера погрешно намеренията на един толкова галантен рицар.

— Само това ли съм? Само галантен?! Забавен?! Един шут за утеха в трудни мигове?! И все пак по-добре шут, отколкото възлюбен на Венера. Тогава оставете ме да ви забавлявам. — И той извиси глас, възпявайки нейните прелести.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза