Кръстоносци в космоса

По това време военното разузнаване на Бода вече знаеше какво става. То несъмнено не би могло да се примири Пр?+тания и Ашенк да приберат такава богата плячка, а тяхната планета да остане изолирана. Неговата препоръка беше джайрите също да се присъединят към съюза. Под този натиск парламентът обяви война на Уерсгориксан.

Сър Роджър сияеше.

— Беше лесно да се скрои този план — говореше той, когато командирите му го отрупваха с похвали. — Трябваше само да разбера как стават нещата тук, което никога не е представлявало някаква тайна. — След това тия, звездните, паднаха в клопката, която не би заблудила дори някой полуинтелигентен немски принц.

— Но как е възможно, сир? — запита сър Оуен. — Та нали те са представители на една по-древна, по-могъща ипо-мъдра цивилизация от нашата?

— Че са по-древни и по-могъщи е безспорно — кимна с глава баронът. Бе в такова добро настроение, че се обръщаше дори към този рицар с топло другарско чувство. — Но че са по-мъдри, не съм съгласен. Когато се стигне до интриги, аз не съм голям специалист. За тази работа трябват италианци, не англичани. Но тия, от звездите, са наивни като деца. А защо? Защото на Земята от векове съществуват многобройни народи и владетели, всеки във вражда с всеки, при една феодална система, която е твърде сложна, за да бъде разбрана напълно. Защо водихме досега толкова войни срещу Франция? Защото Анжуйският дук е, от една страна, суверенен крал на Англия, а, от друга — е французин! Помислете си за последиците, а това все пак е незначителен пример. На нашата Земя ние по необходимост научавахме всички коварства, които съществуваха.

Но тук от векове уерсгорците са единствената реална сила. Те са установявали своето господство само чрез един метод — жестокото изтребване на онези раси, които не са разполагали с необходимото въоръжение, за да им дадат отпор. Само чрез сила благодарение на случайността, че имат най-обширните владения, те са наложили волята си на три други народа, чието военно изкуство се доближава до тяхното. Чувствайки се безсилни, тези народи никога не са се опитвали да подготвят заговор срещу уерсгорците. Да управляваш по такъв начин не изисква повече държавнически или пълководчески способности от това да се биеш със снежни топки. На мен не ми беше необходимо особено умение, за да се възползвам от наивността и алчността, от страха и съперничеството.

— Не бива да скромничите, сир — рече сър Оуен с усмивка.

— Уф! — Веселостта на барона изчезна. — Дявол ги взел тия неща. Единственото, което е от значение сега, е, че докато ние киснем тук, за да събираме флот, врагът е на път!

Това действително беше истински кошмар. Ние не бихме могли да напуснем Бода, за да се присъединим към жените и децата, които бяхме остави ли в крепостта, тъй като съюзът все още беше нестабилен. Стотина пъти сър Роджър трябваше наново да го скърпва, служейки си често със средствата, за които скъпо ще заплати в отвъдния живот. Ние, останалите, прекарвахме времето си в учене на история, езици, география (а може би би трябвало за кажа астрология?) и разни магически технически изкуства. Последното вършехме под претекста, че съпоставяме местните машини с тези у дома, които, естествено, бяха по-добри. За наш късмет, макар да нямаше нищо необикновено в това, тъй като, откакто напуснахме Тариксан сър Роджър непрекъснато бе трупал информация от уерсгорските офицери и документи, някои от оръжията, които бяхме пленили, бяха секретни. Поради това можехме да демонстрираме един особено ефикасен огнестрел или кълбовиден експлозив и да твърдим, че са английски. Бяхме се погрижили обаче никой от нашите съюзници да не може да се запознае с тях отблизо.

През нощта, когато джайрския свързочен кораб се завърна от Тариксан с новината, че вражеската армада е пристигнала, сър Роджър се уедини в покоите си. Не зная какво е правил там, но на сутринта мечът му беше нащърбен, а цялата мебелировка бе на трески. Господ благоволи обаче да не чакаме още дълго. Бодавантската флота вече се бе събрала в орбита. После няколко издължени бойни кораба дойдоха от Ашенк, а скоро след това от своя отровен свят с тромаво поклащане подобните на кутии кораби от Пр?+тания. Ние се качихме на тях и полетяхме с грохот на война.

Когато отново съзряхме Дарова след многобройни битки с излитащи уерсгорски кораби в атмосферата на Тариксан, аз се усъмних дали нещо бе останало за спасяване. На стотици мили околовръст земята бе овъглена, изтърбушена и опустошена. Там, където наскоро бе паднал снаряд, скалите се бяха превърнали в лава, която още кипеше. Онази невидима смърт, която може да се усети единствено от приборите, бе превърнала в пустиня целия континент и щеше да витае там още дълги години.