Кръстоносци в космоса

— Конференции, — И се изправи, намръщвайки се при мисълта за задълженията, които отново му предстояха. — Поправяне на щетите от сраженията. Строеж на нови кораби, събиране на нови армии. Интриги сред съюзниците, вразумяване на твърдоглавите, окуражаване на малодушните. И нови битки, вечно битки. Докато най-после по Божията воля синьоликите бъдат изтласкани на родната си планета и се покорят. — Сър Роджър млъкна. Лицето му бе загубило внезапната си руменина. — Тази нощ обаче — рече сковано, макар че сигурно бе репетирал тези думи много пъти преди това, — мисля, че сме заслужили правото да останем сами, за да мога да изразя възхищението си от теб.

Тя развълнувано пое дъх и попита:

— Жив ли е сър Оуен Монтебеле?

Когато не се чу „не“, тя се прекръсти с облекчение и лека усмивка пробягна по устните й. След това се обърна, за да приветства чуждоземните пълководци, протягайки ръката си за почтителните им целувки.

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Вече стигам до една прискърбна част на тази история, която е най-трудна за описване. А и не бях очевидец на станалото освен на самия край.

Това стана, защото сър Роджър се хвърли в своя кръстоносен поход, като че ли за да избяга от нещо — което в известен смисъл беше вярно, — аз бях влачен от него като лист, подмятан от буря. Бях негов преводач, но винаги когато нямахме какво да правим, аз ставах негов учител и се заемах да му преподавам уерсгорски, докато бедното ми, немощно тяло стигне до пълна изнемога. Последното нещо, което виждах, преди да ме събори сънят, беше изпитото лице на господаря по което светлината на свещта хвърля своите отблясъци. Доста често той извикваше преподавател по джайрски, който го учеше на езика до зазоряване. При това темпо само след броени седмици можеше да ругае ужасно и на двата езика.

Междувременно баронът се отнасяше към своите съюзници с не по-голямо снизхождение, отколкото проявяваше към себе си. На уерсгорците не биваше да се дава възможност да се съвземат. Планета след планета трябваше да бъдат атакувани, подчинявани и превръщани в бази на съюзническите гарнизони, така че врагът никога да няма инициатива и да бъде принуден да се отбранява В осъществяването на този замисъл ние получавахме значителна подкрепа от поробеното местно население. По правило само въоръжавахме населението и му давахме водачи. Те атакуваха своите поробители на такива пълчища и с такава ярост, че последните често бягаха при нас, търсейки закрила. Джайрите, ашенкоглите и пр?+таните бяха ужасени. На тях им липсваше опит в тези неща, докато сър Роджър бе очевидец на Жакерията39 във Франция. В своето стъписване чуждоземните пълководци все повече започваха да приемат като неоспоримо лидерството му.

Събитията, които се случиха, бяха твърде сложни, твърде различни във всеки от многобройните светове, за да бъдат описани в тази непретенциозна хроника. Но по същество уерсгорците бяха унищожили коренната цивилизация на всяка населена планета. Сега на свой ред уерсгорската цивилизация беше унищожена. Създаден бе вакуум — цареше безбожие, анархия, бандитизъм, глад, страх от вечноживата заплаха синьоликите да се върнат. Наред с това беше наложително да бъдат обучени местни жители, за да се подсилят малочислените ни гарнизони. Тогава на преден план излезе сър Роджър. Той имаше решение на тези проблеми и то беше изпитано в Европа през вековете след падането на Римската империя: това беше феодалната система.

Но тъкмо когато полагаше крайъгълния камък на крайната победа, тя му се изплъзна. Господ да прати покой на душата му! Никога не е имало друг толкова храбър рицар. Даже сега, когато съм вече към края на дните си, сълзи замъгляват старческите ми очи и ме обзема изкушението да претупам тази част на хрониката. Тъй като бях очевидец на твърде малко събития от посочения период, за мен би било извинително, ако сторя това.

И все пак ония, които предадоха своя господар, не го направиха изведнъж. Те го извършиха постепенно, защото се чувстваха неуверени. Ако сър Роджър не си беше затварял очите за всички предупредителни знаци, това никога не би се случило. Ето защо няма да изложа обстоятелствата с безстрастни думи, а ще се върна към по-раншната си практика (която, струва ми се, е и по-правдива) да пресъздавам по въображение цели сцени, които възкресяват отдавна изтлелите участници в тях не като някакви абстрактни злодеи, а като грешници, над чиито души Бог най-сетне се е смилил.

Започваме от Тариксан.