Читаем Кръстоносци в космоса полностью

— Оуен, недейте! — извика тя. — Вие никога не сте ми казвали, че… Вие казахте, че той ще бъде свободен да напусне кораба, ако…

Той извърна красивия си профил към нея и каза любезно:

— Помислете, милейди. Нима вашето най-силно желание не беше да го спасите? Но вие ронехте сълзи, опасявайки се, че неговата гордост никога няма да му позволи да се предаде. Сега той е пленник. Вашето желание е изпълнено. Цялото безчестие пада върху мен. Леко ще понеса това бреме, след като това е заради скъпата ми господарка.

Забелязах как лейди Кетрин трепна.

— Нямах дял в това, Роджър — каза умолително. — Никога не съм си представяла, че…

Съпругът й не я удостои с поглед. Неговият глас прекъсна думите й.

— Какви са по-нататъшните ти намерения, Монтебеле?

— Новото положение ми вдъхва нови надежди — отвърна другият рицар. — Признавам, никога не изпитах особено удоволствие от мисълта, че трябва да преговарям с уерсгорците. Това вече не е нужно. Можем директно да се отправим към къщи. Оръжията и сандъците със злато на борда ще ме направят толкова богат, за колкото не бих могъл и да мечтая.

Бранитар, единственият хуманоид сред нас, който разбираше английски, изграчи:

— Хей, ами аз и моите приятели тук?

— Защо не ни придружите? — запита хладно сър Оуен. — Без сър Роджър дьо Турнвил английската кауза скоро ще пропадне, така че вие ще сте изпълнили дълга си към своя народ. Опознах добре вашия начин на мислене и знам, че за вас конкретното място няма никакво значение. Ще вземем няколко женски от собствената ви раса някъде по пътя. Като мои лоялни васали вие можете да получите толкова власт и земя на Терра, както където и да е другаде. Вашите потомци ще живеят на планетата заедно с моите. Вярно, вие губите определени обществени връзки, но, от друга страна, получавате независимост, каквато собственото ви правителство никога не ви е позволявало.

Сър Оуен диктуваше положението, защото бе въоръжен. Въпреки това, струва ми се, Бранитар отстъпи пред силата на самите доводи и флегматично измрънканите думи на съгласие бяха искрени.

— А ние? — запита развълнувано лейди Кетрин.

— Вие, милейди, и сър Роджър ще запазите имението си в Англия. Ще добавя към него и още едно имение в Уинчестър — обеща сър Оуен. Вероятно и той бе искрен. Или може би си мислеше, че след като един път стане господар на цяла Европа, би могъл да постъпва както си иска със съпрузите. Жената бе твърде объркана, за да предвиди втората възможност. Видях как внезапно потъна в мечти, обърнала лице към сър Роджър, смеейки се и плачейки едновременно.

— Мили, ние можем отново да си бъдем вкъщи!

Баронът й хвърли бърз, остър поглед.

— Ами какво ще стане с хората, които заведохме там?

— Не, не мога да рискувам с тях! — Сър Оуен сви презрително рамене. — Тъй или иначе те принадлежат към простолюдието.

Сър Роджър кимна.

— Аха — възкликна. — Така значи. Повторно погледна жена си. После силно ритна с петата си. Тежката му шпора се стовари върху корема на уерсгореца, който стоеше зад него, и го разпра. Трупът се просна на пода. Падайки едновременно с него, сър Роджър се претърколи през стаята. Сър Оуен извика и скочи на крака. Неговият огнестрел изгърмя във въздуха. Не улучи. Баронът бе твърде бърз, пресегна се, сграбчи другия втрещен уерсгорец и го притегли пред себе си. Вторият изстрел порази този жив щит.

Сър Роджър издигна трупа пред себе си, като се изправи и се хвърли напред с необикновен устрем. Сър Оуен успя да даде още един, последен изстрел, който овъгли вече мъртвата плът. В следващия миг сър Роджър хвърли трупа през масата в лицето на противника си. Оуен се строполи под него. Баронът бързо потърси меча си. Бранитар вече го беше взел. Вместо това сър Роджър докопа камата си. Тя проблесна като мълния от ножницата. Чух хрущенето, когато прониза ръката на Бранитар, приковавайки я към масата, където острието се заби чак до дръжката.

— Чакай ме тук! — изръмжа през зъби сър Роджър и изтегли меча си. — Напред! Бог закриля праведните!

Сър Оуен се бе освободил и се изправи все още с огнестрел в ръка. Аз се оказах само на крачка от него, от другата страна на масата. Той се прицели точно в стомаха на барона. Обещах наум много свещи на светците, ако ми помогнат, и използвайки броеницата като бич, плеснах предателя През китката. Той сподавено извика. Огнестрелът падна от ръката му и се търколи през масата. Голият меч на сър Роджър изсвистя. Сър Оуен се оказа малко по-пъргав и се изплъзна от удара. Стоманеното острие се вряза в дървото. Сър Роджър загуби няколко мига, докато го освободи. Огнестрелът лежеше на пода. Спуснах се към него. Същото направи и лейди Кетрин, която се шмугна под масата от другата страна. Нашите чела се сблъскаха. Когато дойдох на себе си, се намерих седнал на пода, а сър Роджър преследваше сър Оуен по коридора. Лейди Кетрин стенеше. Баронът спря като закован. Тя се надигна сред водопад от дрехи.

— Децата, милорд! Те са в спалнята, в задната част на кораба — където се намират допълнителните оръжия…

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза