— От снощи това дело е работа и на двама ни. — До този момент той не беше лъгал директно, но сега започна. — Защото мисля, че Лапута не просто е убил Мина Рейнърд. Той също така е наел Хектор Х да пречука Ролф.
— При това положение, въпреки че аз съм отговорен за този случай, той фактически е и твой. В моето състояние сега няма да мога да мръдна на повече от двайсет крачки от тоалетната поне до другата седмица, така че най-добре е да не ме чакаш, а да започваш.
— Благодаря ти, Сам. Само още една молба. Ако те попитат за този разговор, би ли казал, че съм дошъл у вас, вместо че съм се обадил по телефона, и че сме говорили по-рано днес, преди около дванайсет часа?
Кеселман замълча. После попита:
— Що за проблеми се готвиш да ни навлечеш?
— Когато приключа — отвърна Хазарт, — ще те изритат от полицията, ще ти отнемат пенсията и ще изчистят обществена тоалетна с репутацията ти, но може би ще ти разрешат да си останеш евреин.
Кеселман се разсмя, после смехът му премина в кашлица, но когато кашлянето най-сетне спря, той продължи да се смее.
— Стига и двамата да загазим еднакво, поне ще бъде забавно.
След като приключи разговора, Хазарт поседя в колата и загледан в къщата на Лапута, обмисляше подхода си. Беше решен да действа смело, но не и прибързано.
Не беше трудно да влезе вътре, макар да беше противозаконно. Той все още носеше инструмента за отключване на брави, който бе използвал за влизането в апартамента на Рейнърд.
Да направи обиск, без да остави доказателства, че е бил там, и да се измъкне неусетно като някое привидение — ето това беше трудно.
През цялата си кариера той се бе придържал повече или по-малко, към полицейския правилник, колкото и непоследователен да бе на места. Сега обаче бе изправен пред необходимостта да си внуши, че обстоятелствата налагат правилата да не се спазват.
Хазарт извади от джоба на якето си връзката сребърни звънчета и започна да ги върти из ръката си.
В осем и десет той излезе от колата.
Глава 79
След кратък престой в кухнята Итън се върна в апартамента си с намерението да прибере шестте предмета, които бяха пристигнали в черните кутии за подаръци. Ако Фрик ги видеше, той неминуемо щеше да започне да задава въпроси, на които нямаше как да отговори, без да му създаде излишни тревоги за сигурността на баща му.
Когато влезе в кабинета, той видя, че мониторът на компютъра светеше. Итън не беше го включвал, откакто се бе прибрал.
Огледа бързо апартамента, но не намери никого. Някой обаче беше идвал тук. Може би някой, който бе влязъл и излязъл през огледалото.
Върна се при бюрото и се вгледа по-внимателно в монитора. Видя, че му бяха оставили съобщение: ПРОВЕРИ ЛИ СИ ПОЩАТА ОТ МРЕЖАТА?
Мрежата свързваше компютрите в имението с компютрите в студийния офис на Чанинг Манхайм, както и с охраната, която придружаваше актьора по време на снимките във Флорида. Пощата от мрежата се получаваше в различна кутия от електронната поща за всички останали. Итън имаше само три съобщения в кутията на мрежата. Първото беше от Арчи Девоншър, един от общите работници.
ГОСПОДИН ТРУМАН, КАКТО ВИ Е ИЗВЕСТНО, АЗ НЕ СЪМ ОТ ОНЕЗИ, КОИТО СЕ СМЯТАТ ЗА ДЛЪЖНИ ДА НАБЛЮДАВАТ ЕЛФРИК И ДА ДОКЛАДВАТ ЗА ОТКЛОНЕНИЯ В ПОВЕДЕНИЕТО МУ. ТОЙ Е ЕДНО МНОГО ВЪЗПИТАНО ДЕТЕ И ОБИКНОВЕНО ПОЧТИ НЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВА. ДНЕС СЛЕДОБЕД ОБАЧЕ ТОЙ СЕ ЗАНИМАВАШЕ С РАЗНИ СТРАННИ НЕЩА, ЗА КОИТО АЗ БИХ СЪОБЩИЛ НА ГОСПОЖА МАКБИЙ, АКО БЕШЕ ТУК. ВАШИЯТ ПРИЯТЕЛ, КОЙТО ГОСТУВА ТУК, ГОСПОДИН УИСЛЪР, МЕ ОСВЕДОМИ, ЧЕ ЕЛФРИК…
Итън прочете стряскащата новина, без да я разбере напълно, и трябваше да се върне, за да я прочете наново.
ВАШИЯТ ПРИЯТЕЛ, КОЙТО ГОСТУВА ТУК, ГОСПОДИН УИСЛЪР, МЕ ОСВЕДОМИ, ЧЕ ЕЛФРИК…
Призракът или ходещият мъртвец, което и от двете да беше, ако изобщо беше нещо такова, бе престанал да върши тайнствената си работа на ръба на осезаемото, беше се материализирал по коридорите на имението и беше разговарял с персонала.
ГОСПОДИН УИСЛЪР, МЕ ОСВЕДОМИ, ЧЕ ЕЛФРИК СЪБИРА ФЕНЕРЧЕТА ЗА ОСВЕТЛЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ ОТ РАЗНИ СТРАННИ МЕСТА ИЗ КЪЩАТА И ГИ СЛАГА В КОШНИЦА ЗА ПИКНИК. СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ ГОСПОЖА МАКБИЙ БИ ПОГЛЕДНАЛА С НЕОДОБРЕНИЕ НА ТОВА ЗАРАДИ РИСКА НЯКОЙ ЧЛЕН НА ПЕРСОНАЛА ИЛИ СЕМЕЙСТВОТО ДА БЪДЕ ЗАТРУДНЕН ИЛИ НАПЪЛНО ВЪЗПРЕПЯТСТВАН ПРИ ОПИТА СИ ДА НАПУСНЕ КЪЩАТА В СЛУЧАЙ НА ТРЕВОГА ПРЕЗ НОЩТА ИМЕННО ПОРАДИ ЛИПСАТА НА ВЪПРОСНИТЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ ФЕНЕРЧЕТА.
Нямаше съмнение, че макар да бе далеч, в Санта Барбара, госпожа Макбий имаше усещането, че нещо не е наред.
Съобщението на Арчи Девоншър продължаваше:
ПО-КЪСНО, КОГАТО СРЕЩНАХ ЕЛФРИК С КОШНИЦАТА, ТОЙ МИ КАЗА, ЧЕ В НЕЯ ИМА САНДВИЧИ С ШУНКА, КОИТО СИ БИЛ НАПРАВИЛ САМ, И ЧЕ ОТИВА НА ПИКНИК В РОЗОВАТА СТАЯ. ПОСЛЕ НАМЕРИХ ПРАЗНАТА КОШНИЦА В СЪЩАТА ТАЗИ СТАЯ И В НЕЯ НЯМАШЕ НИТО ТРОХИ, НИТО ПРАЗНИ ОПАКОВКИ ОТ САНДВИЧИ. ВСИЧКО ТОВА МИ СЕ ВИЖДА МНОГО СТРАННО, ЗАЩОТО ЕЛФРИК ОБИКНОВЕНО НЕ ЛЪЖЕ. ГОСПОДИН ЙОРН СЪЩО Е ЗАБЕЛЯЗАЛ НЕЩО НЕОБИЧАЙНО, ЗА КОЕТО ЩЕ ВИ ПИШЕ ОТДЕЛНО. ИСКРЕНО ВАШ В СЛУЖБАТА НА СЕМЕЙСТВОТО А. Ф. ДЕВОНШЪР.