Мечът на Гедеон

— Сержантът отказа да пие с него. Според нас това го е издало.

— Значи грешката е на Дайкович, не е ваша. Което доказва моето твърдение. В цялата операция сте сбъркали само веднъж. Никога не съм виждал такова нещо. Вие определено сте най-подходящ за тази работа.

— Имах десет години да измисля как да унищожа Тъкър. А сега вие ми давате четири часа.

— Този проблем е много по-елементарен.

— А ако не успея?

— Ще успеете.

Мълчание.

— Още нещо: какво ще правите с това китайско оръжие? Не искам по никакъв начин да навредя на страната си.

— Всъщност Съединените американски щати са мой клиент.

— Я стига, те биха използвали ФБР за такава работа — няма да наемат компания като вашата, колкото и да е специализирана.

Глин бръкна в джоба си и извади визитна картичка. Сложи я на масата и я побутна с пръст към него.

Гедеон впери очи в картичката, на която беше отпечатан герб на държавна институция.

— Директорът на Националното разузнаване?!

— Щях да се изненадам, ако вярвахте на всичко, което ви казвам. Можете да проверите лично. Обадете се в министерството на вътрешната сигурност и поискайте да разговаряте с този господин. Той ще потвърди, че ние сме техен подизпълнител и вършим законна и патриотична работа за родината си.

— Изобщо няма да ме свържат с него.

— Използвайте моето име и веднага ще ви свържат.

Гедеон не посегна към картичката, а се вторачи в Глин. Сто хиляди долара. Парите си ги биваше, но тази работа му се струваше изключително трудна. Опасна. А и увереността на Глин в него беше напълно неоснователна.

Той поклати глава.

— Господин Глин, допреди месец целият ми живот беше посветен на едно-единствено нещо. Цялата ми енергия отиваше за него. Сега съм свободен. Имам много да наваксвам. Искам да си създам приятелства, да се установя на едно място, да се оженя и да имам деца. Искам да науча сина си да лови риба. Сега разполагам с цялото време на света. Тази ваша работа — е, струва ми се адски опасна. Поех достатъчно рискове, стигат ми за цял живот. Разбирате ли? Вашето предложение не ме интересува.

Последва още по-дълго мълчание.

— Решението ви окончателно ли е? — попита инвалидът.

— Да.

Глин погледна към Гарса и му кимна. Той бръкна в куфарчето си, извади някаква папка и я сложи на масата. Беше медицинско досие с червен етикет. Глин го отвори. Вътре имаше рентгенови снимки, томографии и резултати от лабораторни изследвания.

— Какво е това? — попита Гедеон. — Чии са снимките?

— Ваши — мрачно отвърна Глин.

14.

Гедеон плахо се пресегна и взе папката. Имената от рентгеновите снимки и томографиите бяха изрязани, а в резултатите от изследванията — замазани с черно.

— Какво е това, по дяволите? Откъде ги взехте?

— Получиха се от болницата, в която са лекували раната ви от ножа.

— И какво би трябвало да означава това?

— В хода на снемането на анамнеза и лечението ви са били направени обичайните изследвания: рентген, скенер и кръвен анализ. Тъй като, освен всичко останало, сте имали мозъчно сътресение, лекарите обърнали особено внимание на главата ви. И направили случайно откритие. Установили артериовенозна малформация — и по-конкретно, състояние, наречено „аневризма на vena magna Galeni“.

— Това пък какво е, по дяволите?

— Патологичен възел от артерии и вени в мозъка, включително на голямата вена на Гален. Тази малформация обикновено е вродена и не се проявява до двайсетгодишна възраст. И после… хмм… се обажда.

— Опасна ли е?

— Много.

— Как се лекува?

— Във вашия случай артериовенозната малформация е в кръга на Уилис, дълбоко в мозъка. Не подлежи на операция. И винаги е фатална.

— Как така фатална?! Кога?

— Остава ви около една година.

— Една година? — На Гедеон му се зави свят. — Една година?! — Той се задави и мъчително преглътна. Още малко и щеше да повърне.

— От статистическа гледна точка шансът ви да живеете още дванайсет месеца е около петдесет процента — делово и безизразно продължи Глин. — За осемнайсет месеца процентите са трийсет, а за две години — по-малко от пет. Краят настъпва изключително бързо, почти без предупреждение. Състоянието обикновено не се влошава и няма никакви симптоми, не се изискват физически ограничения и диети. С други думи, ще водите нормален живот около година — и после ще умрете много бързо. Както казах, тази аневризма е нелечима. Просто поредната ужасна безвъзвратност.

Гедеон се вторачи в него. Това беше чудовищно. Обзе го почти неовладяема ярост и той скочи на крака.

— Какво е това, шантаж ли? Ако си мислите, че така ще ме накарате да приема поръчката ви, трябва да сте идиоти, копелета такива! — Впери очи в папката. — Това са пълни глупости. Някаква измама. Ако всичко това беше вярно, в болницата щяха да ми кажат. Откъде да знам дали тези рентгенови снимки изобщо са мои?