Мечът на Гедеон

— Помолихме лекарите да не ви казват — меко поясни Глин. — Беше въпрос на национална сигурност. Искахме да получим второ мнение и се обърнахме към доктор Мортън Стол от Масачузетската многопрофилна болница в Бостън, който е световен експерт по артериовенозни малформации. Той потвърди и диагнозата, и прогнозите. Повярвайте ми, тази новина шокира и ужаси и нас. Имахме големи планове за вас.

— Какъв е смисълът да ми го казвате сега?

— Повярвайте ми, доктор Крю, ние искрено ви съчувстваме — сърдечно произнесе прикованият на инвалидна количка мъж.

Задъхан, Гедеон се вторачи в него. Това трябваше да е някакъв зловещ сценарий или грешка.

— Просто не го вярвам.

— Проучихме състоянието ви с всички възможни средства. Искахме да ви вземем на работа, да ви предложим постоянно място при нас. Тази ужасна диагноза ни постави в затруднено положение и обсъждахме какво да правим. После получихме новината за У. Това е въпрос на национална сигурност от най-висш порядък. Не ни е известен друг, освен вас, който може да се справи със задачата, особено при толкова спешни обстоятелства. Затова ви излагаме всичко това изневиделица — за което дълбоко съжалявам.

Гедеон прокара треперещата си длан по челото си.

— Моментът наистина е крайно неподходящ.

— За фаталните болести няма подходящ момент.

Целият му гняв се изпари също толкова бързо, колкото го беше обзел. От ужас му призляваше. Бе изгубил толкова много време…

— В крайна сметка нямахме друг избор. Спешно е. Не знаем точно какви са намеренията на У. Не можем да изпуснем този шанс. Ако откажете, ФБР ще прати свой агент, за което упорито настояват, и ви уверявам, че резултатът ще е катастрофален. Трябва да вземете решение до десет минути, Гедеон, и ужасно се надявам да се съгласите.

— Това е някаква грешка. Не мога да повярвам.

Мълчание. Гедеон се изправи, отиде до матирания прозорец, после се обърна.

— Възмутен съм. Възмутен съм от начина, по който ме домъкнахте тук и ми съобщихте цялата тая гадост… и после имате наглостта да ми предлагате работа?!

— И на мен ми се ще да не се беше случило така.

— Една година? И толкова? Само една година?!

— В папката има графика, представяща продължителността на живот при това заболяване. Чиста статистика. Може да е шест месеца, година, най-много две.

— И няма абсолютно никакво лечение, така ли?

— Няма.

— Имам нужда от алкохол. Скоч.

Гарса натисна един бутон и част от дървената ламперия се отвори с плъзгане. След малко на масата пред Гедеон беше поставена чаша.

Той я надигна и отпи глътка, после още една. Зачака, усещаше проникващото в тялото му вцепенение. Не помогна.

— Можете да прекарате последната си година, като се забавлявате, като вземете всичко от живота — тихо каза Глин. — А можете да я прекарате по друг начин — като работите за родината си. Аз мога само да ви предложа този избор.

Гедеон пресуши чашата си.

— Още една? — попита Гарса.

Гедеон направи отрицателен жест.

— Можете да свършите тази работа за нас — продължи инвалидът. — За една седмица. После решете. Поне ще имате достатъчно пари, за да изживеете оставащото ви време сравнително комфортно.

Последва мълчание. Гедеон местеше поглед от папката към Глин и обратно.

— Добре, съгласен съм. — Вдигна папката, после отново погледна Глин. — Само че имам едно условие. Ще взема това и ще проверя всичко. Ако се окаже лъжа, лично ще ви държа отговорен.

— Отлично. — Глин плъзна по масата друга папка. — Това е информацията за задачата ви. Вътре ще откриете сведения за обекта и негови снимки. Казва се У Лонгуей, но се представя и като Марк У. Използването на западно име е широко разпространено сред китайските учени. — Той се отпусна назад. — Мануел?

Гарса се приближи и с едната си ръка постави на масата тежка пачка стодоларови банкноти, а с другата — колт „Питон“.

— Парите ще покрият случайните ви разходи — поясни Глин. — Можете ли да боравите с това оръжие?

Гедеон взе парите и претегли колта в длан.

— Бих предпочел стоманата да е със сатенено покритие.

— Ще се уверите, че синкавият оттенък е по-подходящ за нощна работа — сухо отвърна Глин. — По време на операцията при никакви обстоятелства и по никаква причина не се опитвайте да се свържете с нас. Ако е необходимо, ние ще ви открием. Разбирате ли?

— Да. Защо?

— Любознателният ум е достоен за възхищение. Господин Гарса, моля, изпратете доктор Крю. Няма време за губене.

Докато двамата се насочваха към вратата, Глин прибави:

— Благодаря ви, Гедеон. Много ви благодаря.

15.