Мечът на Гедеон

После бавно и педантично плъзна палката му над дрехите на леглото. Нищо. Портфейлът и неговото съдържание — пари, визитки, семейни снимки — също дадоха отрицателен резултат, освен магнитната лента на единствената кредитна карта, която бе носил У. Когато палката мина над картата, устройството запиука и по електронния дисплей запремигва баркод. Явно лентата съдържаше данни, но не бе ясно колко: уредът съобщаваше само, че са по-малко от 64 К. Трябваше да измисли начин да ги качи в компютъра си и да ги проучи.

В китайския паспорт на У също имаше магнитна лента, разположена по външния край на предната корица, точно като на американските паспорти. Четецът на MAG 55W05 показа, че и в нея се съдържат данни, отново по-малко от 64 К. Гедеон замислено се почеса по главата. Изглеждаше прекалено малко, за да е план на секретно оръжие. Съвременната технология можеше силно да компресира данните, ала не беше сигурен точно колко.

Щеше да се наложи да подложи лентите в паспорта и кредитната карта на по-сериозен анализ.

Отпусна се на креслото и затвори очи. Не беше спал от цяло денонощие. Заслуша се в богатите акордни прогресии на „Съвсем рано“, оставил ума си да блуждае във вихрещите се тембри и ритми. Баща му обожаваше джаз и Гедеон си го спомняше всяка вечер на фотьойла, наведен над стереоуредбата, да слуша Чарли Паркър и Фатс Уолър — тактуваше си с крак и поклащаше плешивото си теме. Той също не слушаше друга музика и познаваше джаза добре, изключително добре…

Когато се събуди, тъкмо заглъхваха финалните акорди на „Ако можеш да ме видиш сега“.

Стана, отиде в банята, пъхна глава под крана и пусна студената вода. Разсъни се, избърса се и се върна с бодра крачка в стаята. Притежаваше способността да издържа със съвсем малко сън и да се освежава само с кратко подремване. Наближаваше девет сутринта и в коридора се чуваха гласовете на камериерките.

Прибра електронното устройство и с помощта на бижутерска лупа се зае да оглежда облеклото на У, разпаряше шевовете и подплатата с макетно ножче. Дрехите се бяха втвърдили, целите в кървави петна, по които бяха полепнали парченца метал, стъкло и пластмаса. Гедеон ги вдигаше с пинсета и ги оставяше върху книжна кърпа, за да ги проучи по-късно. Панталоните бяха особено тежко пострадали. Той внимателно навлажняваше с мокри хартиени кърпи местата, където кръвта беше засъхнала на дебел пласт, после ги подсушаваше и отделяше и най-малкото късче „чужд“ материал.

След четири часа приключи. Нищо.

А сега обувките. Беше оставил най-вероятното скривалище за накрая.

Обед. Освен един сандвич в планината не бе ял нищо и сега в стомаха му имаше само десетина кафета. Имаше чувството, че е изпил половин литър акумулаторна киселина. Голяма работа! Вдигна телефона и си поръча тройно еспресо от румсървиса, много горещо и много късо.

Постави обувките върху една книжна торба на малката масичка. Бяха китайско менте, имитация на „Джон Лоб“. И двете бяха покрити с втвърдена кръв — краката на У бяха смазани при катастрофата. Едната беше ужасно смачкана и се бе наложило да я разрежат, за да я свалят от крака на китаеца. Вече започваха да смърдят от лятната жега.

Първо провери дясната с електронното устройство. Нищо. Почука се и той се подаде навън, даде бакшиш на пиколото, взе кафето и го изпи на една глътка.

Без да обръща внимание на кипенето в стомаха си, се върна към работата си, разглоби обувката методично, парче по парче, и надписа всяка част с маркер. Първо отдели тока, после подметката и с ножчето я раздели на части, подреждаше клечките и конците в стройни редици отстрани. Токът беше кожен, многопластов, и той внимателно отдели всеки пласт, подреждаше ги един до друг. Втората проверка с MAG 55W05 не откри нищо. Пак с ножчето раздели всеки кожен детайл, огледа и двете страни и отново ги провери. Пак нищо.

Със същия успех повтори процедурата с втората обувка.

Накрая прибра всичко в пликчета с ципове, надписа ги, подреди ги в купената специално за целта голяма пластмасова кутия и я заключи. После се отпусна на стола.

— Дяволите да ме вземат — измърмори ядосано. Започваше да става досадно. Мисълта за обещаната му от Глин сума го поободри.

А сега — „вътрешният“ въпрос. Струваше му се малко вероятно, обаче трябваше да си свърши работата докрай. Но първо: музика, проникваща до самите му вътрешности. Спря се на „Въздух“ на Сесил Тейлър.

Взе една кафява папка от нощното шкафче — пълен комплект рентгенови снимки, от главата до петите, до които имаше достъп като „фактически съжител“ на У. Свали абажура на лампата, вдигна първата снимка към крушката и я разгледа с лупата сантиметър по сантиметър. Главата, горната част на гърдите и ръцете бяха чисти, но когато стигна до корема, сърцето му едва не спря: там имаше бяло петънце, означаващо метал. Грабна лупата, за да го проучи, и веднага се разочарова. Наистина се оказа метал, но просто някакво разкривено парче, очевидно забило се в тялото на учения по време на катастрофата. Не беше микрочип, миниатюрна метална кутия или секретна шпионска джаджа.