Мечът на Гедеон

Залитна към оградата, смъкна си ципа, пусна вдигаща пара струя и се насочи към релсите. Отново се обърна, така че да не се вижда откъм улицата, приклекна, бръкна в джоба си и нахлузи на лицето си чорап. Долният край на мрежата беше прихванат с огънати парчета арматурна стомана за бетонната основа и не можеше да се надигне. Гедеон измъкна изпод широкия блузон ножица за тел, преряза долните брънки и продължи нагоре покрай един от стълбовете. Хвана отрязания край на мрежата и го огъна навътре. След няколко секунди вече бе в двора. Внимателно нагласи отрязаното парче мрежа така, че отворът да не се забелязва, и се огледа.

Складът имаше две огромни врати отпред и отзад, в които бяха вградени други, по-малки. Гедеон изтича до задната врата и както очакваше, откри клавиатура с цифри и малък дисплей за включване и изключване на алармата. В металната врата нямаше нито шпионка, нито прозорче.

Естествено, не знаеше кода за изключване на алармата. Вътре обаче имаше някой, който го знаеше — значи просто трябваше да го повика.

Почука на вратата и зачака.

Тишина.

Отново почука, по-силно.

— Ей!

Сега вече чу приближаващите се стъпки на охранителя.

— Кой е? — разнесе се безплътен глас.

— Полицаи Халси и Медина — високо и отривисто каза Гедеон. — Някакъв проблем ли има? В участъка се задейства безшумна аларма.

— Каква безшумна аларма? Никакъв проблем няма…

Гедеон зачака, докато охранителят въвеждаше кода от отсрещната страна. На външния дисплей цифрите се показваха само като звездички.

Щом вратата започна да се отваря, той отстъпи зад ъгъла и изтича до външния паркинг, който беше избрал за скривалище, покатери се върху камара смачкани коли и легна отгоре, вперил поглед в склада.

— Хей! — извика охранителят от прага на отворената врата. Озърташе се панически, но не смееше да излезе навън. — Къде сте? — Гласът му беше уплашен.

Гедеон чакаше.

Разнесе се вой на аларма — беше я задействал охранителят — и след пет минути пристигнаха патрулките, цели три. Шестте ченгета наизскачаха на тротоара.

Гедеон се усмихна. Колкото повече, толкова по-весело.

Започнаха да претърсват района — трима влязоха в склада, другите трима обиколиха паркинга. Естествено, повечето не бяха във форма и не се опитаха да се катерят по купчините. Докато ги наблюдаваше как шарят наоколо с фенерчетата си в продължение на повече от половин час, Гедеон се забавляваше, мислено възпроизвеждайки сложната басова линия от изпълнението на Сесил Тейлър, което беше слушал предишния следобед. Накрая полицаите огледаха оградата, ала както и предполагаше, не забелязаха грижливо замаскираната дупка.

Междувременно, точно както се надяваше, другите три ченгета и охранителят излязоха от склада и в бързината не си направиха труда да затворят вратата и да включат алармата. Претърсването приключи, шестимата полицаи и охранителят се събраха на паркинга до патрулките и докладваха за резултата в участъка.

Гедеон се спусна от купчината сплескани коли, тичешком пресече паркинга и се долепи до стената на сградата. После се прокрадна до все още притворената врата и се вмъкна вътре.

Като се движеше в сенките, се скри в един ъгъл между две редици клетки от телена мрежа, в които имаше коли. Беше задушно и тежкият неподвижен въздух миришеше на бензин, масло и изгоряла гума.

Изтекоха още петнайсет минути и охранителят се върна, затвори вратата, заключи я и включи алармата. След това тръгна към осветения участък в отсрещния край, където имаше стол, бюро и множество монитори, свързани с камерите — както и телевизор.

И естествено, след като се настани на стола, той включи телевизора и вдигна крака на бюрото. Даваха някакво старо шоу и през няколко минути пускаха записан смях. Гедеон се заслуша. Дали наистина разпознаваше пронизителния глас на Люсил Бол и ответния лай на Рики Рикардо? Бог да поживи профсъюзите, помисли си той, задето толкова упорито се бяха борили за правото на общинските служители да разполагат с телевизор по време на нощно дежурство.

Запълзя на четири крака покрай клетките, докато не откри смачкания форд „Ескейп“. Извади ножицата за тел и дебел памучен парцал. Уви го около първата брънка, изчака поредния смях, преряза я, уви плата около следващата, изчака смеха и преряза и нея.

Свърши в самия край на шоуто, когато пуснаха обичайната шумна имитация на копакабана. Повдигна отрязаното парче от мрежата и пропълзя вътре.

Колата беше разрязана на няколко части, толкова смачкани, че човек трудно можеше да ги разпознае. Навсякъде имаше кръв и слуз и миришеше като в кланица в горещ летен ден. Успя да открие задната част, където бе седял У, и се вмъкна в купето. Седалката още лепнеше от кръвта.

Като се опитваше да не обръща внимание на това, Гедеон пъхна ръце отзад и заопипва. Почти незабавно усети нещо твърдо и малко. Постави го в пликче с цип, което извади от джоба си, и триумфално го запечата.

Джиесем.

21.