Мечът на Гедеон

Жените се отдалечиха. Гедеон написа отгоре бележка на Илай Глин с молба да се погрижи Дайкович да получи писмото, после го запечата и адресира плика до собственика на „Ефективни инженерни решения“ на Малка западна дванайсета улица. Извади откраднатата от наркодилъра пачка, захлупи я под чинията си и бързо напусна кафенето.

На път за метростанцията пусна писмото в пощенска кутия, обзет от огромно самосъжаление от самотното си безполезно съществувание, което скоро щеше да свърши по един или друг начин. Сервитьорката навярно имаше право: трябваше да опита с молитви. Нищо друго не беше помогнало в жалкия му живот.

60.

Взе метрото до края на линията и хвана автобус за Сити Айланд. По обед се озова пред „Мърфис Бейт енд Такъл“ на Сити Айланд Авеню. В небето се носеха чайки. Не беше за вярване, че това сънливо рибарско селце е част от Ню Йорк.

Влезе в тясното магазинче със стъклени витрини от трите страни и гигантски продавач по тениска в дъното.

— Вие ли сте Мърфи?

— Същият.

— Искам да взема лодка под наем.

Бързо уредиха въпроса и Мърфи го придружи до кея зад магазина. Там бяха завързани десетина открити лодки от фибростъкло, всяка с извънбордов двигател с мощност шест конски сили, котва и туба бензин.

— Идва буря — каза собственикът, докато приготвяха лодката за отплаване. — Гледайте да се върнете до четири.

— Няма проблем — отвърна Гедеон, докато слагаше в лодката рибарския прът и кутията със стръв, които беше купил за заблуда.

След няколко минути потегли. Мина под моста на Сити Айланд и излезе в откритите води на Лонгайландския залив. Харт Айланд отстоеше на около осемстотин метра североизточно, продълговата ниска суша, забулена в мъгла, над която най-малко на петдесет метра се издигаше грамаден комин. Вятърът се усилваше и малката лодка забиваше нос в надигащите се вълни, които шумно плискаха бордовете. Тъмни облаци се плъзгаха по небето и чайките с остри крясъци се носеха по въздушните течения.

Гедеон погледна картата и различните ориентири: Скалите на екзекуцията, Блаузис, Дейвидс Айланд, Хай Айланд, Рат Айланд. Опита се да запомни междинните точки по пътя — на връщане щеше да е тъмно.

Островът бавно изплуваше от мъглата.

Дълъг над километър и половина, той бе покрит с редки дървета, растящи между разрушени тухлени сгради. Когато стигна на стотина метра от брега, Гедеон завъртя румпела и обиколи сушата, като я проучваше с бинокъл. Високият комин се издигаше над разрушен комплекс от източната страна, който приличаше на електроцентрала. Навсякъде имаше рифове и подводни скали. През двеста-триста метра по брега бяха поставени гигантски като билбордове предупредителни надписи:

Отдел „Изправителни заведения“

Община Ню Йорк

ЗАБРАНЕНА ЗОНА

Приставането на плавателни съдове

СТРОГО ЗАБРАНЕНО

НАРУШИТЕЛИТЕ СЕ НАКАЗВАТ

В северния край на острова забеляза движение, угаси двигателя и насочи бинокъла натам. Зад редица дъбове видя затворници с оранжеви гащеризони — работеха насред голо поле. Наблизо се виждаше фадрома. Затворниците разтоварваха чамови ковчези от един камион и ги оставяха до наскоро изкопана траншея. Наоколо стояха неколцина добре въоръжени надзиратели, ръкомахаха и крещяха нареждания.

Гедеон остави лодката да се носи по вълните и продължи наблюденията си, като от време на време си водеше бележки.

Накрая отново запали двигателя и потегли покрай западния бряг на острова. Някъде по средата стигна до дълъг плаж, покрит с всевъзможни изхвърлени от морето отпадъци, дънери и стари лодки. Пясъчната ивица свършваше при бетонна стена, зад която се намираше старата електроцентрала с грамадния комин. На тухлената фасада на главната сграда имаше надпис, дълъг най-малко трийсет и висок десет метра:

ЗАТВОР

НЕ ПРИБЛИЖАВАЙ

Гедеон реши да слезе на сушата при стената близо до един заблатен участък, зад няколко коварни наглед рифа.

Бавно и предпазливо мина между рифовете, угаси двигателя, скочи в плитката вода и изтегли лодката на сушата.

Погледна си часовника: един часът.

61.

Тръгна по плажа, прескочи ниската стена, скри се в една горичка и спря да се ориентира. Наляво се ширеше открито поле, зад което се намираше разрушената електростанция. Отдясно, на известно разстояние от брега, имаше кварталче от скромни бунгала, улици със светофари, отбивки, тротоари. Приличаше на съвсем обикновено старомодно градче — само че всичко лежеше в развалини, къщите бяха порутени, касите на прозорците бяха избити, покривите бяха хлътнали, увивни растения обгръщаха светофарите и сградите, по уличната настилка пълзяха паяжини от пукнатини, през които се подаваха бурени и нискорасли дръвчета.