Мечът на Гедеон

Гедеон спря и се заслуша. Коминът пъшкаше и се поклащаше на вятъра.

— В капан си, глупако! Дай ми жицата и ще те оставя жив!

Гедеон пак се заизкачва. Кимащия жерав отново стреля, ала куршумът изсвири надалече и Гедеон разбра, че убиецът няма как да се прицели точно, особено в плющящия дъжд. Имаше и още нещо: стори му се, че долавя в гласа на противника си страх. И нищо чудно.

Това беше известен напредък. Странно, самият Гедеон не се боеше. Краят наближаваше — нямаше как да слезе от този комин жив. Имаше ли значение? Вече и без това бе мъртвец.

Последната мисъл му донесе неестествено облекчение. Ето го неговото тайно оръжие, онова, за което Кимащия жерав не подозираше: Гедеон водеше живот назаем.

Поривите на вятъра станаха толкова силни, че от време на време едва не го отнасяха от стълбището. Нова светкавица раздра небето и гръмотевицата последва незабавно. Чу трясък на метал — част от желязната конструкция се откъсна от комина, болтовете изхвърчаха като куршуми и отделеното стълбище се залюля над бездната заедно с вкопчения в перилата Гедеон. Той се вкопчи в метала с всички сили, а вихърът го тласна обратно към тухлената стена. Желязото издържа и дивите вибрации постепенно отслабнаха. Гедеон намери опора, стъпи върху треперещите железни стъпала и продължи нагоре.

В небето проблесна мълния и той вдигна поглед. До върха имаше приблизително още толкова.

Не биваше да спира, не биваше да остава прекалено дълго на едно стъпало и в същото време трябваше да внимава Кимащия жерав да е от срещуположната страна на комина.

— Крю! — отново се разнесе вик отдолу. — Това е самоубийство!

— И за двамата! — изкрещя в отговор Гедеон.

И наистина беше самоубийство. Дори коминът да не се събореше, той не можеше да се спусне по това стълбище. Вече бе прекалено разнебитено, пък и Кимащия жерав му преграждаше пътя. Нямаше оръжие. Щом стигнеше горе, онзи щеше да се приближи — и край.

— Крю! Ти си луд!

— Да! Знам!

Коминът се разтърси от един особено яростен порив на вятъра и отгоре отново заваля дъжд от тухли. Гедеон се притисна към стената, докато парчетата трополяха и отскачаха от стълбището. Погледна надолу, но Кимащия жерав не се виждаше. Светкавиците вече бяха почти непрекъснати.

Вдигна глава нагоре. Още малко и щеше да стигне на върха. Тесен железен парапет опасваше отвора на огромния комин — опасно наклонен настрани и с потрошени перила. Гедеон продължи нагоре, стъпка след стъпка, вкопчен с все сили в парапета.

И изведнъж се озова горе, вече незащитен от фучащата буря. Стъпи на решетъчната платформа, здраво стиснал перилата. Тук-там по ръба на комина се бяха отчупили тухли и това му придаваше вид на черни нащърбени зъби. Отворът беше покрит с тежка решетка, спираща излитащата пепел, два месингови противовибрационни демпфера стърчаха отворени като гигантски прилепови криле. От вътрешността на комина се надигаше странен кух стон, сякаш излизащ от гърлото на допотопно чудовище.

Нямаше къде да отиде.

„Така или иначе, единият от нас ще умре на Харт Айланд. Така си го замислил, така и трябва да бъде“.

70.

Изтътна гръмотевица.

— Край на филма! — разнесе се гласът отдолу, изведнъж възвърнал сарказма си.

А сега?

Вихърът отново връхлетя и от ръба се откъснаха още няколко тухли. С това темпо проклетият комин щеше да рухне всеки момент.

Внезапно му хрумна нещо. Измъкна една тухла от комина, погледна надолу и зачака следващата светкавица.

Тя разцепи небето с мощен тътен и освети Кимащия жерав, вкопчен в стълбището на петнайсетина метра под него. Гедеон замахна и запрати тухлата в бездната.

Последва залп от куршуми, които пробиха дупки в металната платформа, и той отскочи и едва не падна от нея. Отново отекна смях.

Нямаше смисъл да го замерва с тухли — Кимащия жерав лесно можеше да ги избегне с визьора си за нощно виждане, докато Гедеон трябваше да чака поредната светкавица. Така само се превръщаше в лесна мишена.

Вятърът засвири около отворените демпфери. Той надникна във вътрешността на комина, но беше толкова тъмно, че не се виждаше нищо. Отвътре се носеше тревожен шепот и стонове. Вихърът отново разтърси желязната платформа. Проклетият комин още малко и щеше да се събори.

„Още малко и ще се събори…“

Кой знае защо, пред очите му изплува лицето на Орхидея. „Загазил си, нали? Защо не ми позволиш да ти помогна? Защо все ме отблъскваш?“

Гедеон насочи вниманието си към демпферната система, изцяло от месинг и все още в добро състояние — дълъг лост, задвижващ зъбни колела, които вдигаха и спускаха полукръглите демпфери. Хвана лоста и го натисна. Тежките демпфери заскърцаха, но не помръднаха. Напъна лоста още веднъж: пак нищо. Вкопчи се в платформата с две ръце, вдигна крак и силно изрита лоста.

Лостът рязко отскочи и демпферите се затръшнаха с трясък. Ударната вълна прати вибрации по цялата дължина на комина. От върха се откъртиха десетина тухли и полетяха в чернотата. Коминът се разклати.

— Какво правиш? — извика отдолу Кимащия жерав. В гласа му ясно се долавяше ужас.

На лицето на Гедеон плъзна мрачна усмивка.