Мечът на Гедеон

Залази на четири крака към останките. След кратко търсене на светлината на светкавиците откри тялото на Кимащия жерав сред тухлите на няма и два метра от водата. В страха си убиецът се бе опитал да се спусне по стълбището и тъкмо това беше станало причина за смъртта му: беше се разбил в земята, вместо да падне в морето.

Тялото му представляваше отвратителна кървава пихтия.

Гедеон изпълзя настрани и най-после успя да се изправи. Обзет от празнота, от пълно физическо и душевно изтощение, се отдалечи от развалините на комина и тръгна към тресавището, където беше скрил лодката си.

Оставаше му да свърши нещо извънредно важно.

Епилог

Гедеон Крю следваше Гарса в сградата на ЕИР на Малка западна дванайсета улица. Гарса мълчеше, но Гедеон усещаше гнева, който се излъчваше от него като от пещ.

Обстановката изглеждаше непроменена: същите редове маси със странни модели и научна апаратура, същите лаборанти, суетящи се наоколо. Гедеон отново се зачуди за кого всъщност работи. Телефонното му обаждане в Националното разузнаване безспорно беше потвърдило легитимността на Глин и неговите хора. И все пак му се струваше изключително странно.

Влязоха в голата заседателна зала на четвъртия етаж. Глин ги чакаше, единственото му око сивееше като облачно небе.

Мълчание. Гедеон седна, без да го поканят, Гарса също.

— Е — каза Глин и бавно мигна, с което явно даде разрешение на Гарса да говори.

— Преди да започнем, Илай, бих искал най-категорично да възразя против начина, по който се държеше Крю по време на операцията — тихо, но напрегнато почна Гарса. — Той пренебрегваше инструкциите ни едва ли не още отначало. При всеки наш разговор ме лъжеше и накрая съвсем излезе от контрол. Излъга за мястото на срещата с Кимащия жерав, пое огромен риск и ни създаде ужасен потенциален проблем на Харт Айланд.

Ново бавно мигане. Или намигане?

— Да чуя за проблема на Харт Айланд.

— За щастие успяхме да го замажем — отвърна Гарса и плесна новия брой на „Поуст“ на масата. Водещото заглавие гласеше: ВАНДАЛИ ОПУСТОШАВАТ ГРОБИЩЕТО ЗА БЕДНИ, ДВАМА УБИТИ.

— Обобщете.

— В статията пише, че нощес Харт Айланд бил опустошен от вандали. Откраднали лодка от Сити Айланд, разкопали няколко гроба, осквернили човешките останки и нанесли материални щети. После единият решил да се покатери на комина, който се срутил в бурята и го убил. Още не бил разпознат. Спътницата му била застреляна от неизвестни лица. Другите избягали и полицията ги издирвала.

— Отлично — каза Глин. — Господин Гарса, за пореден път доказвате колко сте полезен за нашата организация.

— Но не и благодарение на Крю. Истинско чудо е, че успя да се справи.

— Чудо ли, господин Гарса?

— Вие как бихте го определили? По мое мнение цялата операция беше низ от гафове.

Безцветните устни на Глин за миг се разтеглиха в усмивка.

— Аз съм на друго мнение.

— Така ли?

— Както знаете, тук в ЕИР имаме много патентовани софтуерни алгоритми, които правят количествен анализ на човешкото поведение и изпълняват сложни симулации.

— Излишно е да ми го казвате.

— Явно не е. Не сте ли се питали защо не пратихме снайперисти след У? Защо не следяхме доктор Крю? Защо не му дадохме допълнителна информация или оръжие? Защо не привлякохме полицията или ФБР в негова помощ? Разполагаме с предостатъчно ресурси, за да направим всичко това, че и повече. — Той бавно се наведе напред. — Някога задавали ли сте си въпроса защо самите ние не се опитахме да убием Кимащия жерав?

Гарса мълчеше.

— Господин Гарса, вие знаете с каква изчислителна мощ разполагаме тук. Аз анализирах всички тези сценарии — и още много други. Причината да не предприемем такива действия е, че всички те завършваха с провал. Ако убиехме Кимащия жерав, китайците щяха да реагират — и мащабите щяха да са грандиозни. Тъкмо тази прибързаност трябваше да избегнем. Най-голяма вероятност за успех даваше самотният изпълнител. Доктор Крю действаше сам, без чужда помощ, и Кимащия жерав остана жив до самия край, като продължи да праща обнадеждаващи новини на началниците си.

— Известно ви е, че според мен някои ваши програми са пълна глупост — отбеляза Гарса.

Глин се усмихна.

— Известно ми е. Вие сте класически инженер — най-добрият, с когото разполагам. Щях да се обезпокоя, ако не се отнасяхте с подозрителност към моите психоинженерни методи. — Кимна към Гедеон и продължи: — Доктор Крю притежава уникални заложби. И действа при възможно най-освобождаващите психологически условия: той знае кога и как ще умре. Индианците са разбирали силата на това знание. Най-важното видение, което можело да се яви на един воин, била собствената му смърт.

Гедеон неловко се размърда на стола си. Чудеше се дали Глин ще е толкова самодоволен, когато научи крайния резултат от операцията.

Сивото око се впи в него и го проучи с немигаща съсредоточеност. Сакатата ръка се вдигна от инвалидната количка и подложи шепа.

— Жицата, доктор Крю.

Ето че стигнаха и до това.

— Не е у мен.

В помещението се възцари странна неподвижност. Всички мълчаха.

— Защо?