След големи душевни мъки реших отново да се впусна в Индустрията. Понякога дори не ми се вярва, но напоследък се нагледах на неща, които никак не са за вярване. Знам, зарекъл съм се никога повече да не играя в киното, сега обаче се чувствам нов човек. Сега вече възприемам света по съвсем различен начин, той ми се струва изпълнен с много повече чудеса. Макар и да разбрах, че има много по-големи ужасии от онова, от което съм се страхувал някога, ми беше показано, че съществуват и приказни неща, за каквито дори не съм дръзвал и да мечтая. Чувствам се по-силен, по-смел, зареден с нова енергия.
Дявол го взел, дали пък у мен не е останало нещичко от Шоки! Всъщност сигурен съм, че е останало. Но понякога се питам дали не съжалява за онази пастърма в мексиканската кръчма.
Срещаме се с Роза, но не съм сигурен за съвместното ни бъдеще. Тя строи нов „Нощен приют“: по-голям и по-хубав, разбира се, и пак води своите благородни битки. Знам, винаги ще я обичам, но имаме и черни общи спомени, които понякога застават между нас. Вероятно трябва да поизчакаме, за да видим как ще се развият нещата.
Завчера благодарение на Кендъл Арло подписах с „Фокс“ договор за нов сериал. Разказва се, естествено, за частен детектив, та ще играя сам себе си: поредния детектив непукист, който обикаля из гадните улици на Лос Анджелис. Освен другото съм и изпълнителен продуцент, което не значи абсолютно нищо, освен че ще прибера още малко пари за оказаната чест. Защо пък не!
Онези във „Фокс“ залагат много на сериала и защо да си кривя душата — моите очаквания са не по-малки. Вълнувам се като гимназист.
Тъкмо подписахме договорите и ето че онези хубостници от отдел „Връзки с обществеността“ ме спипаха — да сме си поприказвали. Трябвало и аз да допринеса с нещичко за лансирането на новия сезон. Моят сериал беше гвоздеят в предстоящия сезон и рекламаджиите искаха да завъртят всичко около него. Виждах, че се притесняват, и когато видях какво са избрали за лайтмотив на рекламната кампания, разбрах защо. В началото се вкиснах, после обаче ми се стори остроумно и им казах, че става. Следващата седмица започваме снимките на рекламните клипове.
В тях ще бъдат включени кадри от всички нови сериали. Та стигнахме и до моя „принос“: ще стоя на някакъв плаж в Малибу, прегърнал две сладурани по бикини, и ще гледам с многозначителен поглед в стоманените очи. Камерата ще ме даде в едър план и аз ще задам въпроса, който моите заклети поклонници очакват толкова отдавна да чуят отново:
— Достатъчно топло ли е?
За автора
Джей Ръсел е роден през 1961 г. в Ню Йорк. Следва в Университета Корнел и в Университета на Южна Калифорния, където получава докторска степен по комуникации. В Лос Анджелис работи в частна детективска агенция и като редактор. Негови разкази са излизали в различни антологии и в списанията „Миднайт Графити“ и „Сайънс Фикшън Риви“. През 1993 г. отива да живее с жена си в Лондон. „Небесни псета“ е първият му роман.