Читаем Некромантът полностью

— Какво ще направиш, докторе? Не смееш да използваш силите си. Аурата ти ще привлече към теб всички твари, които в момента са в Лондон. А и дори да я използваш и да успееш да избягаш, ще миришеш на сяра в продължение на часове. Лесно ще те проследят до леговището ти.

Дий знаеше, че кукубутът е прав. Ако използваше аурата си, всеки Древен, Тъмен древен и безсмъртен човек в Лондон щеше да узнае местонахождението му.

— Така че можеш да дойдеш кротко с нас… — предложи кукубутът.

— Или пък да те отнесем оттук — добави най-едрото създание.

Доктор Джон Дий въздъхна и хвърли поглед на часовника си. Времето му изтичаше.

— Бързаш ли, докторе? — попита кукубутът с широка усмивка.

Дясната ръка на Дий се раздвижи. Тръгна от бедрото му, с обърната нагоре длан, издигна се под ъгъл и във въздуха се изви така, че дланта цапардоса съществото под брадичката. Зъбите на татуирания кукубут се треснаха и силата на удара го повдигна от земята и го запрати върху паважа. Десният крак на Дий се стрелна и улучи най-голямото създание в горната част на бедрото, от вътрешната страна, което парализира целия крак на кукубута и той се свлече в една мръсна локва с израз на огромна изненада върху широкото си животинско лице.

Третият кукубут отскочи надалеч от Дий.

— Грешка, докторе — изръмжа той, — голяма грешка.

— Да, но не я направих аз — прошепна Дий. Пристъпи към него, отпуснал ръце край тялото си. Магьосника бе оцелял в продължение на векове, защото хората винаги го подценяваха. Гледаха го и виждаха крехък сивокос мъж. Дори онези, които познаваха репутацията му, си въобразяваха, че не е нищо повече от учен. Но Дий бе нещо повече — нещо много повече. Той беше воин. Още като обикновен човек, а и по-късно, след като бе станал безсмъртен, Дий бе пътувал по цяла Европа. В онези времена цареше беззаконие и по пътищата скитаха разбойници и негодяи, и дори в самите градове не беше безопасно. Ако човек искаше да оцелее, трябваше да умее да се защитава. Мнозина бяха допуснали грешката да подценят английския доктор. И той никога не им бе дал възможност да повторят тази грешка.

— Няма нужда да използвам аурата си, за да ви нараня — рече тихо Магьосника.

— Аз съм кукубут — каза високомерно създанието. — Може и да изненада братята ми, но няма да успееш да приложиш същия номер на мен.

Магьосника чу стенание зад гърба си. Хвърли поглед през рамо и видя как водачът на кукубутите се изправя тежко. Държеше се с две ръце за челюстта и очите му изглеждаха разфокусирани.

— Ти нарани малкото ми братче.

— Сигурен съм, че ще се оправи напълно — рече Дий.

Кукубутите бяха почти невъзможни за убиване и дори притежаваха вампирската способност да възстановяват осакатени крайници.

Най-едрият от тримата се изправи бавно и мъчително. Застана на левия си крак, балансирайки несръчно, като яростно разтриваше десния, за да върне усещането в него.

— Освен това ми съсипа джинсите — изръмжа той. Седалището и крачолите на джинсите му бяха подгизнали.

— Какво ще правиш сега, докторе? — попита здравият скинар.

— Ела по-наблизо и ще ти покажа. — Усмивката на Дий бе също толкова грозна и нечовешка като тази на кукубута.

Изведнъж създанието отметна глава назад и издаде звук, който никога не би могъл да излезе от човешко гърло. Беше нещо средно между лаене и вой. Всички гълъби, които се бяха събрали по покривите около „Ковънт Гардън“, излетяха във въздуха сред буря от пляскащи криле. Отнякъде наблизо се надигна нещо като вълчи вой и заехтя над лондонските покриви. Към него се присъедини още един и още един, докато въздухът не затрепери от ужасните първобитни звуци. Всяка следа от човешко изражение се оттече от лицето на кукубута и той се изсмя.

— Това е нашият град, докторе. Ние управляваме Триновантум19, отпреди римляните да го завоюват. Имаш ли някаква представа колко от нас живеят тук сега?

— Предполагам, повече от неколцина.

— Много, много повече — озъби се създанието. — И те идват. Всичките.

С крайчеца на окото си Дий зърна движение. Вдигна поглед и видя някаква сянка върху триъгълния покрив на църквата „Свети Павел“ отсреща. Един скинар се очерта на фона на вечерното небе, а после още един и още един. В другия край на площада възникна суматоха, когато там се появиха шестима скинари, а след това от отсрещната страна се показаха още трима.

Щом видяха внезапния наплив на скинари, туристите започнаха да се разпръскват, опасявайки се от побоища. Магазините припряно затваряха. Само след минути на павирания площад на „Ковънт Гардън“ бяха останали само кукубути с бръснати глави.

— Е, какво ще правиш сега, доктор Дий?

Глава 13

Шумът, проехтял над лондонските покриви и в небето, привлече вниманието на гарваните: първичният вой на кукубутите, който някога бе ужасявал първобитните човеци, сгушени в пещерите.

Хугин и Мунин се спуснаха към звука.

Перейти на страницу:

Все книги серии Тайните на безсмъртния Никола Фламел

Похожие книги

Адриан Моул и оружие массового поражения
Адриан Моул и оружие массового поражения

Адриан Моул возвращается! Фаны знаменитого недотепы по всему миру ликуют – Сью Таунсенд решилась-таки написать еще одну книгу "Дневников Адриана Моула".Адриану уже 34, он вполне взрослый и солидный человек, отец двух детей и владелец пентхауса в модном районе на берегу канала. Но жизнь его по-прежнему полна невыносимых мук. Новенький пентхаус не радует, поскольку в карманах Адриана зияет огромная брешь, пробитая кредитом. За дверью квартиры подкарауливает семейство лебедей с явным намерением откусить Адриану руку. А по городу рыскает кошмарное создание по имени Маргаритка с одной-единственной целью – надеть на палец Адриана обручальное кольцо. Не радует Адриана и общественная жизнь. Его кумир Тони Блэр на пару с приятелем Бушем развязал войну в Ираке, а Адриан так хотел понежиться на ласковом ближневосточном солнышке. Адриан и в новой книге – все тот же романтик, тоскующий по лучшему, совершенному миру, а Сью Таунсенд остается самым душевным и ироничным писателем в современной английской литературе. Можно с абсолютной уверенностью говорить, что Адриан Моул – самый успешный комический герой последней четверти века, и что самое поразительное – свой пьедестал он не собирается никому уступать.

Сьюзан Таунсенд , Сью Таунсенд

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее / Современная проза
Оптимистка (ЛП)
Оптимистка (ЛП)

Секреты. Они есть у каждого. Большие и маленькие. Иногда раскрытие секретов исцеляет, А иногда губит. Жизнь Кейт Седжвик никак нельзя назвать обычной. Она пережила тяжелые испытания и трагедию, но не смотря на это сохранила веселость и жизнерадостность. (Вот почему лучший друг Гас называет ее Оптимисткой). Кейт - волевая, забавная, умная и музыкально одаренная девушка. Она никогда не верила в любовь. Поэтому, когда Кейт покидает Сан Диего для учебы в колледже, в маленьком городке Грант в Миннесоте, меньше всего она ожидает влюбиться в Келлера Бэнкса. Их тянет друг к другу. Но у обоих есть причины сопротивляться этому. У обоих есть секреты. Иногда раскрытие секретов исцеляет, А иногда губит.

Ким Холден , КНИГОЗАВИСИМЫЕ Группа , Холден Ким

Современные любовные романы / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Романы