Некромантът

Момичето кимна. В главата й започваше да пулсира отвратително главоболие.

— Ти каза, че бил горе. Мисли! Къде е сега?

Софи вдиша дълбоко и се съсредоточи върху брат си. После се намръщи объркано.

— Долу.

Начело с Нитен, те се втурнаха по стълбите, прескачайки телата на изпадналите в безсъзнание пазачи.

— Дванайсети етаж — извика японският безсмъртен.

Застанала по средата на стълбището, Ифа се обърна към Софи.

— Къде е той сега?

Софи си представи лицето на брат си… и премигна. Вдигна неуверено пръст и посочи към тавана.

— Но това не може да е вярно. Сега имам чувството, че е горе.

Нитен се ухили и погледна към Ифа.

— Таен етаж — изрекоха двамата едновременно.

Глава 64

Джош се взря в Коатликуе. Тя беше най-изящното и прелестно създание, което бе виждал през живота си. Бе висока — два, може би два и половина метра — и изглеждаше като излязла от рисунка на стената на египетска гробница. Гарвановочерната й коса, подрязана на черта на челото, се спускаше като копринена завеса до раменете й, а очите и бяха очертани с черна линия. Кожата й бе с цвят на мед, а очите й — тъмнокафяви и блестящи. Носеше проста бяла роба и бе боса. Когато сведе поглед към Джош, се усмихна топло и макар че устните й не помръднаха, момчето ясно чу гласа й в главата си:

— Ти ме повика и аз дойдох. Аз съм Коатликуе…

Когато жената протегна ръка, той забеляза, че ноктите й са изрисувани с шарка, наподобяваща змийска кожа.

Без да се замисли, Джош направи крачка към създанието и вдигна ръка.

Плътна стена от пламък изникна пред Джош и опърли косата и веждите му. Той залитна назад. Извика, когато се подхлъзна и падна на пода. Гласът му бе изтънял от ужас. Чу как Дий нададе рев, а Вирджиния изкрещя. Претърколи се и видя през танцуващите пламъци сестра си, застанала в рамката на една отворена врата в другия край на стаята. От пръстите й още се виеше огън.

— Сестричке? — Объркан, дезориентиран, той се надигна на крака и изпъшка, когато някой го блъсна отзад и го запрати в пламъците, към Коатликуе. Вдигна ръце, за да се предпази от огъня… и той мигновено угасна. Момчето падна на четири крака в босите нозе на Коатликуе.

— Джош! — изпищя Софи.

— Джош ли се казваш? Хвани ръката ми, Джош.

Джош веднага пъхна длан в тази на Коатликуе.

Софи гледаше с ужас как Джош пристъпи към създанието, затворено в квадрата от мечове. Коатликуе имаше смътно женско тяло, но с лапи на крокодил и две змийски глави, които се виеха върху дебелия врат. Дълга роба, направена изцяло от гърчещи се змии, покриваше тялото й. Спътницата на Дий — жената, която трябваше да е Вирджиния Деър, — стоеше зад Джош и го тласна напред — към огъня и в квадрата от мечове на пода.

Софи инстинктивно разви камшика на Пернел и замахна с него. Той изсвистя през въздуха и направи дълга резка върху гърба на Коатликуе. Една съскаща змийска глава се стрелна към Софи и изплю срещу нея пръски бяла течност. Те не я достигнаха, а паднаха на пода и го прогориха, което даде на момичето някаква представа какво биха могли да причинят на кожата й.

Нитен извади двата си меча и скочи към Дий. Острие от жълт серен дим се появи в ръката на Магьосника и той замахна към японския безсмъртен. Нитен с лекота отбиваше ударите и когато металните му мечове се сблъскваха с горящото острие на Дий, летяха искри. Той скъси разстоянието, а мечовете му свистяха. Магьосника отчаяно отстъпи, размахвайки бясно пламтящото острие.

Сребърната броня на Софи разцъфна около тялото й и тя закрачи към Коатликуе. Камшикът й плющеше и шибаше съществото отново и отново.

— Пусни брат ми!

Ифа се бе втурнала към Джош, когато Деър се изправи пред нея с дървена флейта в едната ръка и томахавка в другата.

— Мислиш, че това може да ме нарани? — изсмя се жената-воин при вида на недодяланата томахавка.

— Не, но това може — каза Деър, поднесе флейтата към устните си и духна. Прозвуча една-единствена нота. Жената-воин моментално се строполи на земята и се загърчи в агония, притиснала ръце към ушите си. Вирджиния застана над Ифа и развъртя леко томахавката над главата си.

— Никога досега не съм убивала някого от Следващото поколение — рече тя небрежно. — Предполагам, че за всичко си има първи път — добави и надигна оръжието.

Джош гледаше с ужас как сестра му замахна към красивата млада жена с дълъг свистящ камшик. Коатликуе отвори уста и изпищя сърцераздирателно. Обърна големите си очи към Джош и пръстите й го задърпаха напред, към мечовете, към нея.

— Защо? — застена тя от болка.

Джош не знаеше отговора. Поклати глава. Това беше нередно, толкова нередно. Софи не биваше да бичува Коатликуе. Той се обърна и видя как Нитен яростно напада Дий. Мечовете му приличаха на размазани петна от светлина, докато той си пробиваше път, изтласквайки Магьосника към стената. Само Вирджиния като че ли се справяше добре. Червенокосата жена-воин лежеше в краката й. Той се ухили: може би в края на краищата великата Ифа не беше чак толкова велика.